- Защо решихте да ограбите точно този магазин? - пита съдията.
- Защото е близо до дома ми, а аз не исках да оставям дълго празен апартамента си. Сами знаете в какви времена живеем…

В съда. Съдията:
- Подсъдими, вие сте убили вашият пощальон с водопроводен ключ…
Вик от залата:
- Мамка му! Гаден педал!
Съдията:
- Тихо! След това сте убили продавача на вестници с лопата…
Вик от зал...

Из съдебните книжа:
\"И обърнете внимание на този факт: на моите забележки той цинично отговаряше с мълчание.\"

Съдията разпитва подсъдимия:
- Заловен сте в момент, в който сте се опитвали да откраднете тапети. Заедно с вас е била и жена ви. Тя участваше ли в кражбата?
- Тя? Не, разбира се! Тя само ми помагаше...

- Подсъдими, имате ли да кажете още нещо като смекчаващи вината обстоятелства?
- Имам. Моля да бъде взета предвид младостта на моя адвокат.

В съда:
- Обвиняеми, как се казвате?
- Христо, без "а".
- Но в Христо няма "а"!
- И аз това ви казах…

В килията затворник разказва на съкафезника:
- Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах...

Моля призовката да ми се изпрати по-бързо, тъй като в момента местя местожителството си на друго място.

В книжарницата:
- Искам книгата \"Как да забогатеем бързо\".
- Ние я продаваме в комплект с Наказателния кодекс.

Един мъж кандидатствал за работа в една компания. Секретарката го пита:
- През последните 5 години не сте променяли постоянния си адрес, защо изведнъж го напуснахте?
- Получих амнистия.