Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.
Щирлиц сяда пред компютъра и пише:
- dir
- Command not found
- Аха, UNIX - досеща се Щирлиц.
- Аха, Щирлиц - досеща се UNIX-а.
Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката."
Мюлер: Щирл...
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща:
- За героите на Съветския Съюз няма опашка!
Щирлиц нахлу в колата на Мюлер и запали.
А от толкова време се опитваше да откаже цигарите…
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…
Щирлиц отваря с труд очите си и си мисли:
"Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев".
- Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович!
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц… - помислиха си бейзболистите.
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му.
\"Прости ми, Саша, беше нещастен случай\", мисли си Щирлиц.
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре!
Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
\"Следят ме!\" - стресна се разузнавачът.