Двама влюбени седят на брега на езерото.
Момичето поглежда кам своя любим и казва:
- Не е ли време да се оженим?
Момчето въздъхва:
- Ех, кой ли ще ни вземе нас?

Момичета! Недейте да чакате красивия принц да дойде на бял кон!
Най-често идва само конят!

- Ако не ми кажеш, че ме обичаш, ще скоча през прозореца!
- Но ние сме на партера!
- Добре де, тогава ще скоча пет пъти!

Младежът повтаря:
- Скъпа, обичам те, обичам те! Бих жертвал всичко заради теб, обичам те повече от всичко на света.
Девойката си мисли:
\"Хъм, май не съм му съвсем безразлична?\"

- Годеникът ти знае ли на колко години си?
- Донякъде…

- Обичам те! Обожавам те! Загубил съм си ума по тебе! Луд съм по тебе!
- Ей, най-накрая заговори като нормален човек.

- Мамо, скоро ще се омъжа.
- За кого?
- Не го познаваш.
- Има ли кола?
- Не.
- А мотоциклет?
- Няма.
- Е, слава Богу, че инак имаше да се трепем от работа, за да му купуваме бензин.

Между приятелки:
- Аз пък вече нямам кой знае какви претенции към мъжа, за който искам да се оженя… Важното е да е добър човек, културен, възпитан… Как мислиш, дали са останали още такива милионери?

Син се обажда на майка си:
- Мамо, ще се женя!
- Много се радвам, сине!
- Ама да ти кажа отсега - тя е негърка…
- Е, няма нищо, ние не сме расисти.
- И малко накуцва, и недовижда с едното око…
- Е, що...

- Скъпи, все си мисля че ме обичаш само защото чичо ми остави толкова голямо наследство.
- Няма нищо такова. Щях да те обичам и ако някой друг ти беше оставил наследство.