Много обичам да пътувам към работата си. И обратно. Само тези осем часа помежду им - яко дразнят.
Ще трябва да понесем мислите си цяла нощ, докато бляскавата очевидност, неподвижна, застане във студа пред нас.
Да отида на работа или да поспя? Да си поспя или да отида на работа? Намерих компромисно решение: ще отида на работа и ще поспя!
В час:
- Господине, нямам химикалка.
- Ами, тогава пиши на лист!
- Имал съм мания за величие? Имам не каква да е мания, не някаква обикновена, а най-великата и най-маниакална мания за величие от всички мании за величие, които някога са съществували!
На твое място и аз бих се страхувал от инжекции в задника. Ами ако засегнат мозъка!
Мразя, когато хората ползват неправилна пунктуация?
- Съвет? Никога не давам съвети! И никой не съветвам да го прави.
Петък, 13-ти...откакто получаваме аванс в този ден не сме суеверни..
- Разкошна вечер изкарахме, може да отидем у нас на по кафе?
- Не знам, кафе през нощта...
- Не се притеснявай! Нямам кафе у нас от някой месец!
Дяволите внимателно огледаха душата ми, после учтиво ми я върнаха и побързаха да си измият ръцете...
Няма да ходя тази година в Турция на море. Миналата не отидох в Гърция, а по-миналата в Египет. За следващата година не знам, къде няма да отида...
Нищо не сплотява хората така, както пиенето на аванта!
В хода на еволюцията човек е унаследил от маймуната три основни качества:
1. Желание да се майтапи.
2. Стремеж да се изкатери по-високо.
3. Отвращение към работата.
До една година на трапезата ни щяло да има месо от растения. Окей. Ще ям такова месо, само ако растението преди това е изяло едно хубаво прасенце.