Всяка сряда от 4 март от 22:00 ч. Viasat History излъчва премиерно двусерийния документален филм „Изгубените тайни на пирамидата“ (2 х 60 мин.), посветен на най-голямата загадка на Древния свят – как е построена Великата пирамида в Гиза и какво е струвал този проект на Египет.
Пирамидата на фараона Хуфу (Хеопс), издигната около 2560 г. пр. Хр., е единственото оцеляло чудо от Седемте чудеса на Античността. В продължение на близо 4000 години тя остава най-високата постройка на Земята. Въпросът как древните египтяни са преместили и подредили над 2 милиона варовикови блока, някои тежащи по 2–3 тона, продължава да вълнува археолози и инженери.
Филмът стъпва върху едно от най-важните археологически открития на последните десетилетия – папирусите от Уадиал-Джарф, открити през 2013 г. от френския археолог ПиерТале от Парижката Сорбона. Сред тях е дневникът на надзирателя Мерер – най-старият познат папирус в света, на повече от 4500 години. В него Мерер описва как е транспортирал варовикови блокове по Нил до строителната площадка на Хуфу. Текстът дава конкретни данни за организацията, логистиката и работните екипи – рядък поглед към ежедневието на строителите.
В първия епизод учените се опитват да проверят на практика написаното от Мерер. С помощта на морския археолог Мохамед Абд Ел-Магуид, участвал в разкопките и реконструкцията на кораба на Хуфу, екипът изгражда древен съд, съединен само с въжета и дърво. Целта – да се тества дали такъв плавателен съд може да пренесе тежък каменен блок по течението на Нил. Експериментът показва, че при правилно използване на сезонните разливи и система от канали, корабите са могли да достигат много по-близо до самата пирамида, отколкото се е смятало.
Проф. Салима Икрам от Американския университет в Кайро анализира религиозния контекст: фараонът не е бил просто владетел, а божествена фигура, която „контролира“ Нил. Тази вяра е играела ключова роля в мобилизирането на хиляди хора за строежа.
Във втория епизод вниманието се насочва към сухопътния транспорт. Археолози тестват придвижването на масивен каменен блок по пясък с помощта на дървени релси – техника, подкрепена от стенописи и археологически данни. Резултатите показват, че с координиран човешки труд и овлажняване на пясъка триенето значително намалява.
Съществена част от документалния филм е работата на д-р Марк Ленер – директор на Ancient Egypt Research Associates (AERA) и ръководител на проекта за картиране на платото в Гиза. След над 30 години разкопки той и екипът му разкриват т.нар. „град на строителите“ – с пекарни, складове, административни сгради и жилищни комплекси. Новите находки сочат, че работниците не са били роби, както често се твърди, а организирана и добре изхранвана работна сила. Открити са останки от хляб, бира и големи количества говеждо месо – храна, която подсказва централизирана държавна организация.
Египтологът Адел Келани, специалист по древни кариери, допълва картината с експерименти за добив на камък, включително техники за напукване чрез нагряване и охлаждане. Така се очертава цялостна верига – от кариерата в Асуан, през речния транспорт, до издигането на блоковете по рампи.
Продукцията използва мащабни CGI реконструкции, които разкриват вътрешната структура и защитните механизми на пирамидата, както и трансформацията на ландшафта около Гиза. Според участниците проектът на Хуфу не е бил само гробница, а национално усилие, което е консолидирало администрацията, инфраструктурата и идентичността на Древен Египет.
Изгубените тайни на пирамидата“обобщава най-новите археологически доказателства и ги поставя в контекст: Великата пирамидане е чудо, създадено от робски труд или извънземни технологии, а резултат от изключителна организация, инженерно мислене и централизирана власт преди 45 века.
Програмата на Viasat History е на www.viasathistory.bg
