Гладиаторските игри традиционно се свързват с мъжете. Историята обаче разкрива доказателства, че жени-гладиатори действително са съществували.

„Кралици на битката: Жените-гладиатори на Рим“, нов документален филм, чиято премиера е по Viasat History в четвъртък, 12 март, от 21:50 ч., проследява отдавна забравените им следи.

Тук надникваме в древните разкази, за да разкрием любопитни факти за жените-воини, които са водили кървави битки на арените на Римската империя.

В Помпей жените-гладиатори се сражавали подобно на мъжете, но равнопоставеността нямала нищо общо с това. Те излизали на арената с голи гърди, с меч в ръка и често без шлем – нещо, което би шокирало света днес, а още повече зрителите в Помпей. От жените се очаквало да водят тих, домашен и покорен живот. Според Алфонсо Маняс, изследовател от Калифорнийския университет в Бъркли, избраните за битка жени не били непременно най-силните или най-умелите, а „най-красивите“.

Въпреки този акцент върху външността, част от публиката била впечатлена от начина им на бой. Поетът Стаций пише: „Бихте помислили, че отряд амазонки се сражава край река Танаис…“.

Различни източници сочат, че жени-гладиатори се появяват приблизително между 59 и 200 г. сл. Хр., като се биели срещу други жени, хора с нисък ръст, а понякога и срещу животни. През 200 г. император Септимий Север забранява участието им в гладиаторски игри, позовавайки се на неуважителните и непристойни шеги на публиката по време на спортни събития.

Въпреки забраната на Септимий Север, в някои региони – като Остия през III век – жени продължават да се сражават.

Както бедни, така и богати жени можели да участват в гладиаторски битки. Но с това те губели всички свои титли и социален статус и били причислявани към категорията infames (или infaminae) – редом с актьори и проститутки.

Много жени-гладиатори били възприемани като отхвърлени от обществото, особено от мъжете, които ги обвинявали, че „покваряват“ нравите, и им забранявали да сключват брак.

Макар че двубоите им – частни или публични – били изключително тежки и опасни, жените-гладиатори рядко се биели до смърт. Често участвали като атракция с модифицирани правила, а някои битки завършвали наравно.

През 1996 г. на улица Дувър в Лондон е открит скелет в погребална яма, обявен публично през 2000 г. Оказва се женски скелет, заобиколен от гладиаторски символи и принадлежности, което кара част от експертите да предположат, че става дума за рядко погребение на жена-гладиатор. Мненията обаче остават разделени. Историкът Мери Биърд заявява, че доказателствата „изглеждат недостатъчни“.

Най-значимият артефакт, свързан с жени-гладиатори, се намира в Британския музей в Лондон. Това е мраморен фриз, открит в древна Турция, изобразяващ две жени-бойци в разгара на битка. Макар че се смята, че сцената представя сблъсък между кралицата на амазонките и Ахилея – женската версия на Ахил – надписът върху артефакта говори за тяхната „missio“ (почетно освобождаване/равенство), което показва, че са били уважавани бойци.

„Кралици на битката: Жените-гладиатори на Рим“ стартира по Viasat History в четвъртък, 12 март, от 21:50 ч., с повторения в неделя, 15 март, от 15:20 ч. и в неделя, 26 март, от 17:45 ч.

За още следете www.Facebook.com/ViasatHistoryBG