Археологическият комплекс Стоунхендж е един от най-емблематичните исторически обекти в света и британска културна забележителност. Но все още се спори как и защо е бил построен преди около 5000 години.

Сега нова статия има за цел да развенчае твърдението, че монументът в Уилшър е служил като слънчев календар, който помага на хората да следят дните в годината.

Въпреки че никой не знае със сигурност защо е създаден Стоунхендж, отдавна се предполага, че той е имал функцията на древен календар. Според някои тълкувания той дори е бил издигнат като храм, място, където са се почитали предците и дори гробище.

Археоастрономията има ключова роля в тълкуване, тъй като Стоунхендж показва астрономическо подравняване спрямо слънцето, което поради равнината на хоризонта се отнася както за изгрева на лятното слънцестоене, така и за залеза на зимното слънцестоене. Това обяснява символичния интерес на строителите към слънчевия цикъл, най-вероятно свързан с връзките между задгробния живот и зимното слънцестоене в неолитните общества.

През 2022 г. професор Тимъти Дарвил (Timothy Darvill) от Университета в Борнмът предлага теорията за календара на Стоунхендж. Археологът анализира броя и разположението в древния комплекс на гигантските камъни от пясъчник, наречени сарсени. Подробности може да научите в статията "Разгадана е календарната система в камъните на Стоунхендж".

Според Дарвил гигантските камъни, наречени сарсени, обозначават месец от 30 дни, който е разделен на три десетдневки.

„Предложеният календар работи по много ясен начин“, коментира Дарвил. „Всеки от 30-те камъка в кръга от сарсенови камъни представлява ден в рамките на един месец, разделен на три части, всяка от 10 дни."

Реконструкция на Стоунхендж. Кредит: EatandTravelwithus.com

След като умножим 30-те камъка в кръга по дванадесет месеца стават 360 дни, твърде малко за слънчевата година. Ето защо според Дарвил е имало още един „допълнителен месец“, който е продължавал пет дни, плюс високосен ден, който се е случвал веднъж на всеки четири години. Тези допълнителни пет дни са представени от петте „трилитона“ (тройка камъни, "арки" от два вертикални и един щурц - свързващ ги отгоре), гигантски камъни с тегло 50 тона всеки, поставени във формата на подкова във външния кръг, само един от които е изправен сега. Четирите „станционни камъка“ (Station Stones на схемата горе вдясно) извън сарсеновия кръг е трябвало да показват този високосен ден веднъж на всеки четири години.

Дарвил предполага, че календарът е взаимстван и прецизиран от Египет.

Разбира се, не всички са съгласни с теорията на професор Дарвил.

"НАПЪЛНО НЕОБОСНОВАНА" ТЕОРИЯ

Астрономическото подравняване спрямо лятното слънцестоене на Стоунхендж не означава, че паметникът е бил използван като гигантски календар.

Една нова статия, озаглавена "Археоастрономия и предполагаемият 'календар Стоунхендж' " (Archaeoastronomy and the alleged ‘Stonehenge calendar’), публикувана в списание Antiquity, подлага на сериозен стрес теста хипотезата на Дарвил.

Авторите са двама експерти по археоастрономия, Хуан Антонио Белмонте (Juan Antonio Belmonte) от Института по астрофизика на Канарските острови и Университет Ла Лагуна, Тенерифе, Испания и Giulio Magli (Giulio Magli) от Миланската политехника. В своята статия те показват, че теорията се основава на "поредица от насилени интерпретации на астрономическите връзки на паметника, както и на спорна нумерология и неподкрепени аналогии".

На първо място, астрономията. Въпреки че подравняването на слънцестоенето е доста точно, Магли и Белмонте показват, че бавното движение на слънцето на хоризонта в дните близо до слънцестоенето прави невъзможно контролирането на правилната работа на предполагаемия календар, тъй като устройството (да си припомним: съставено от огромни камъни) трябва да могат да разграничават позиции с точност до няколко дъгови минути, тоест по-малко от 1/10 от един градус.

Така че, докато съществуването на оста показва интерес към слънчевия цикъл в широк смисъл, то не предоставя никакво доказателство за извод за броя на дните в годината, замислени от строителите.

Второ, е нумерологията. Придаването на значения на "числа" в един паметник винаги е рискована процедура. В този случай „ключовото число“ от предполагаемия календар, 12, не се разпознава никъде, както и каквото и да е средство за вземане предвид на допълнителния ден на всеки четири години, докато други „числа“ просто се игнорират (например, порталът на Стоунхендж е направен от два камъка). По този начин теорията също страда от така наречения "ефект на подбора" (selection effect, Selection bias), процедура, при която само елементите, благоприятни за желаната интерпретация, се извличат от материалните записи.

Стоунхендж според Дарвил е представлявал календар, който позволява на хората да проследяват слънчева година от 365,25 дни въз основа на подравняването на слънцето спрямо слънцестоенето. Големите сарсени на мястото са отразявали календар с 12 месеца от 30 дни. Кредит: Timothy Darvill

И накрая, културните образци. Първата разработка на 365 + 1-дневен календар е документиран в Египет две хилядолетия по-късно от Стоунхендж (и е влязъл в употреба векове по-късно).

Така, дори ако строителите са взели календара от Египет, те са го усъвършенствали сами. Освен това те сами са измислили и изградили съоръжение за контрол на времето, тъй като нищо подобно не е съществувало в древен Египет. Египтяните са отразили движението на своя 365-дневен календар през сезоните в тяхната архитектура, но това е далеч по-различно. Освен това пренасянето и усъвършенстването на представите от Египет трябва да е станало около 2600 г. пр. н. е. и няма археологическа основа.

Като цяло, предполагаемият "неолитен точен календар" на Стоунхендж е показан от Дарвил като чисто модерно съоръжение, чиито археоастрономически и календарни основи са погрешни, се посочва в новата статия.

Както се е случвало много пъти в миналото - например за твърденията (показани като несъстоятелни от съвременните изследвания), че Стоунхендж е бил използван за предсказване на затъмнения - паметникът се връща към ролята си на мълчалив свидетел на свещения пейзаж на неговите строители, роля, която — както подчертават Магли и Белмонте — не отнема нищо от неговото изключително очарование и важност."

Справка: Giulio Magli et al, Archaeoastronomy and the alleged 'Stonehenge calendar', Antiquity (2023). DOI: 10.15184/aqy.2023.33

Източник: The 'Stonehenge calendar' shown to be a modern construct
Politecnico di Milano