Село Брягово е населено място с функции на летовище. Там през летните почивни дни пристигат „гражданите“ с торбите от големите вериги – тарелки, кутии, бутилки и разбира се никой след това не си ги прибира, за да ги изхвърли в съда, за който плаща данъци, а остават в селото. Кметицата анализира проблема и установява, че голяма част от този отпадък може да бъде рециклиран.
Затова възниква идеята да започне събиране на най-обемния отпадък – бутилките от ПВЦ.
"От фирмите с безплатни контейнери за рециклиране отказаха да позиционират такива в селото, поради ред причини, разказва Стоянова - Оказа се, че трябва да се справяме с проблема сами. Затова реших, че ще създам условия за събирането им, а след това да се предават на вторични суровини за рециклиране."
Общината дава материали, намират се доброволци и първите два мрежести контейнера заемат местата си на гробищата на селото преди Черешова задушница. Стоян Бойлов им дава огромни чували, в които се събират изхвърлените бутилки. Чувалите се съхраняват в задния двор на кметството. Същевременно е направено проучване и се оказва, че най-близкото подходящо място, на което могат да бъдат предадени е Чирпан, а след рекапитулация кметството е на макар и минимална печалба.
В края на лятото „експериментът“ продължава с поставянето на още 5 контейнера в селото – в близост до хранителните магазини, на центъра и в един от по-отдалечените квартали. Предстои мрежата да бъде разширена за удобство на всички.
Ефектът е 3 в 1:
1. Разтоварване на контейнерите за битов отпадък;
2. Опазване на природата чрез рециклиране;
3. Финансова рентабилност.
Хората бързо схващат идеята и стават съпричастни. До толкова, че дори тези, които не могат сами да занесат пластмасовите бутилки до контейнерите, намират начин да се свържат с кметицата и тя да мине и да ги прибере.
Идеята за разделно събиране на отпадъци и рециклирането им се е превърнала в кауза в живота на Мария Стоянова. Тя се стреми всичко около нея да бъде използвано колкото е възможно по-дълго. Преди години купува почти неизползваема къща в селото, която днес е превърната в прекрасен дом – старата врата е маса, старите прозорци - витрини на шкаф. От самото начало в двора ѝ има компостер.
Да накара местните да използват компостиращи системи ще бъде следващата ѝ стъпка в посока „управление на отпадъците“. Всяка година в селото хората изхвърлят огромно количество зелена маса. Една част от нея попада в контейнерите за битов отпадък, а друга – в реката, а това не е редно.
„Експериментът е успешен!“, твърди Мария Стоянова и призовава всички да бъдат модерни и да рециклират.
Теодора Кирякова
