След като през зимата на 2022–2023 г. Европейският съюз прекрати вноса на руски петрол и петролни продукти и беше въведен таван на цената им, гръцките корабособственици се оказаха сред най-активните участници на пазара. Повече руски петрол от тях са превозили единствено компании от Обединените арабски емирства (близо 1,1 млрд. барела), много от които са регистрирани там с цел управление на танкери от т.нар. „сенчест флот“. Гръцките компании са транспортирали 542 млн. барела и са реализирали приходи от около 3,8 млрд. долара, изчислява Financial Times.
Реалните приходи на гръцките компании вероятно са още по-високи. Изчисленията на Financial Times са направени въз основа на данни на Argus Media за стойността на фрахта по основните руски маршрути (389 млн. от общо 542 млн. барела), като Argus започва да събира тези данни едва през юни 2023 г. За анализа са използвани също данни на Международната морска организация към ООН и компанията Kpler. От 20-те компании с най-високи приходи осем са гръцки. Останалите са руски компании като „Совкомфлот“ и „Роснефтефлот“, техни дъщерни дружества или свързани с тях подставени фирми, както и хонконгската Prominent.
Най-голяма печалба сред гръцките компании е реализирала Dynacom Tankers, собственост на милиардера Джордж Прокопиу. От юли 2023 г. танкерите на компанията са превозили 108,4 млн. барела в рамките на 101 курса, което е донесло приходи от 914,5 млн. долара. Olympic Shipping and Management, част от Onassis Group, е спечелила 403,6 млн. долара (36,5 млн. барела в 42 курса). Stealth Maritime и Polembros Shipping са реализирали съответно 233,6 млн. и 210 млн. долара, а New Shipping – 187,6 млн. долара.
Според данни на аналитичните компании Windward и Vortexa, през май 2026 г. почти 15% от руския петрол е бил превозен от гръцки корабни компании. Анализаторът по морско разузнаване Мишел Визе Бокман заявява пред Financial Times:
„Там има възможност за печалба, а малцина други биха поели този риск, за да спечелят тези пари."
По подобен начин Dynacom Tankers продължи да работи в Близкия изток по време на войната с Иран, превръщайки се в една от най-активните корабни компании, превозващи товари през блокирания Ормузки проток.
Дейността на гръцките компании доведе до напрежение между Киев и Атина. Някои от тях, включително Dynacom, бяха включени през 2023 г. в украинския списък на „международните спонсори на войната“, но впоследствие бяха извадени от него по настояване на гръцкото правителство.
Превозвачите настояват, че действат в съответствие със западните санкции и спазват ценовия таван. Първоначално той беше определен на 60 долара за барел суров петрол, а в момента ЕС го поддържа на ниво от 44,1 долара (Съединените щати не се присъединиха към тази мярка).
От Dynacom Tankers заявяват, че всички посещения на техни танкери в руски пристанища са извършени „в пълно съответствие с всички приложими и действащи правни норми и санкционни режими“. Според компанията механизмът на ценовия таван не само е ограничил приходите на Русия, но и е „намалил натиска върху световните цени на енергоносителите“.
На теория ценовият таван функционира, но на практика властите очакват корабните компании сами да преценяват дали той се спазва. Те обаче често разчитат на информацията, предоставена от наемателя на кораба или от руския доставчик, отбелязва Стефанос Рулакис – юрист, специализиран в областта на гръцкото корабоплаване.
Въпреки това санкциите все пак ограничават допълнително приходите на Русия от износа, тъй като търговците плащат приблизително с 30–40% по-високи фрахтови ставки за превоз на руски петрол в сравнение с превоза на товари, които не са обект на санкции, разказват пред Financial Times корабни брокери, запознати с подобни сделки. Това същевременно позволява на гръцките компании да реализират по-високи печалби по тези маршрути.
