Законът за лобизма бе посрещнат скептично от неправителствени организации
На първо четене на днешното пленарно заседание парламентът прие т.нар. закон за лобизма. Той бе внесен от ГЕРБ начело с бившия правосъден министър Георги Герогиев. Приемането на закона е едно от условията на Европейската комисия за ново плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 440 млн. евро. Ето защо според вносителите той трябва да мине на две четения преди 19 април, когато са поредните предсрочни парламентарни избори.
Днес законът мина с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ, осем депутати от БСП и двама от АПС. „Възраждане“ не бяха в залата. Против бяха единствено от ДПС-Ново начало и трима от независимите народни представители, които обикновено гласуват с ДПС-НН.
Законопроектът за прозрачност и почтеност в управлението на ГЕРБ, както е оригиналното му име, предвижда публичен регистър и календар на срещите, така че да е видимо кой с кого и по каква тема общува в институциите. В мотивите се посочва, че лобирането пред публичните власти е „позволена и полезна дейност“, стига да се извършва по „прозрачен и почтен начин“. В проекта са предвидени и наказания, ако някой извършва лобистка дейност, но без да е записан в регистъра, т.е. „на тъмно – от 1000 до 2500 евро за физическо лице и от 2500 до 7500 евро за юридическо лице. Сумата става двойна при повторно нарушение.
Във въпросния регистър за прозрачност ще се записват лобистите, които осъществяват представителство на интереси редовно по занятие. Това означава лобистът да е осъществил поне 9 контакта за период от 3 месеца. Регистърът за прозрачност ще се поддържа от Сметната палата, като нейният председател ще отговаря за контрола на лобистите.
Неправителствени и браншови организации побързаха да изразят критики към законопроекта. Те предлагат да отпадне задължението за регистрация, изискването за годишен доклад и текстовете относно декларирането на информация. Според тях трябва по-ясно да се определи обхватът на закона, да се направи разграничаване между гражданско участие и лобизъм в частен или корпоративен интерес, да се уточнят лицата, спрямо които се прилагат мерките за предоставяне на злоупотреба с влияние, както и да се обсъди поддържането на регистъра и изключенията от задължителното вписване в него. От Българския хелзинкски комитет и от Българския институт за правни инициативи се обединиха около мнението, че предложението е „скандално лошо“, както и че никъде в ПВУ не е посочено, че трябва да има отделен закон за лобизма. От ОИСР също не го изискват.
Трябва да се подчертае, че докато в пленарната зала се гледаше законът на ГЕРБ, Министерски съвет днес прие и свой проект за лобизма. От министерството на правосъдието заявиха, че в него са отчетени получените коментари от над 20 неправителствени организации и са извършени промени в текстовете, основно в частта, касаеща рестиграцията на случаите на лобизъм. Законът на МС трябва да мине на първо четене в пленарната зала.
Пътят на законопроекта към пленарната зала започна с фалстарт. Миналата седмица той бе отхвърлен на първо четене в парламентарната правна комисия. В подкрепа на промените гласуваха шестима народни представители, петима се въздържаха, а един гласува против. Надежда Йорданова от ПП-ДБ, която гласува „взъдържал се“, изтъкна, че има разнопосочни мнения по представения законопроект и че НПО-секторът е разделен по отношение промените. От БСП подкрепиха закона въпреки изразените резерви. От соцпартията обясниха, че ще гласуват „за“, защото от приемането му зависят парите по ПВУ.
Гласуването в пленарната зала на закона за лобизма.
ЕВА-МАРИЯ РАЙКОВА
