Прословутите 24 часа, през които Доналд Тръмп обеща да сложи край на войната в Украйна, се удължиха на близо 400 дни. По време на 13-те месеца си на поста президентът успя да организира няколко срещи между представители на Украйна и Русия. Но дори последните три кръга от преговори, проведени тази година (два в Абу Даби и един в Женева тази седмица), не доближиха враждуващите страни до мирно споразумение. Тръмп сега е по-заинтересован от сделката с Иран и възстановяването на Газа, разказали американски служители пред The Wall Street Journal.
Според тях Тръмп не оказва натиск върху Владимир Путин или Володимир Зеленски да се съгласят на сделка. Преди това той многократно е упреквал или дори е обвинявал Украйна в неотстъпчивост и наложи петролни санкции на Русия през есента, принуди Индия да намали покупките си на руски суров петрол и започна лов на танкери, принадлежащи към руския сенчест флот. Но сега администрацията на Тръмп постепенно губи интерес към мирния процес в Украйна, казват източници на WSJ, отделяйки повече време на други геополитически въпроси.
Основният интерес на Тръмп сега е фокусиран върху Иран. За да го принуди да се откаже от обогатяването на уран или дори да демонтира програмата си за балистични ракети, Тръмп разположи най-големите военновъздушни сили в Близкия изток от 2003 г. насам, когато САЩ се готвеха да нахлуят в Ирак. Удар срещу Иран (ако е успешен) би могъл да позволи на Тръмп да обяви победа пред избирателите преди междинните избори в САЩ през ноември.
Рейтингите на одобрение на Тръмп са рекордно ниски: американците са недоволни от нарастващите разходи за живот, икономическата ситуация и дори, все по-често, от антиимигрантската политика на администрацията му. Зеленски по-рано заяви, че Белият дом би искал да сключи сделка за Украйна до лятото, за да има какво да представи на изборите.
Но Русия продължава да изразява максималистични искания, включително пълното оттегляне от Донбас от украинската армия. Нещо повече, това е просто тактическо искане, което няма да задоволи стратегическите амбиции на Кремъл: да премахне настоящото правителство в Киев и да постави Украйна под свое влияние, превръщайки я в буфер между Русия и Запада, обясниха пред Ройтерс ръководителите на пет европейски разузнавателни служби.
Те изразиха песимизъм относно шансовете за постигане на мирно споразумение тази година.
Войната вероятно ще продължи още една до три години, казаха висши европейски служители пред Wall Street Journal.
Последните преговори се превърнаха в опит и на двете страни да не предизвикат недоволството на Тръмп, пише WSJ. Русия печели време, за да може, докато обсъжда украинския въпрос, да се опита да постигне споразумение с Вашингтон за установяване на икономически връзки и облекчаване на санкциите. Специалният пратеник на Путин, Кирил Дмитриев, е измислил проекти на стойност 14 трилиона долара, до които САЩ биха могли да имат достъп в Русия.
Тази невероятна сума надвишава седем пъти БВП на Русия. Дори преди войната, когато американски компании активно оперираха в Русия, те никога не се доближаваха до подобни суми.
Русия се нуждае от помощта на САЩ, за да окаже натиск върху Украйна и да я принуди да направи отстъпки, смята политологът Абас Галямов: „Путин не може да си позволи да ядосва Тръмп, тъй като руската икономика бързо се влошава и е подкопавана от нови санкции. Затова той усърдно играе ролята на човек, подготвен за мирно решаване на проблема."
На свой ред Киев също се опитва да демонстрира лоялността си към Тръмп. Целта на тазгодишните преговори беше да убедят американския президент, че Украйна не е проблем, заяви висш украински служител пред Wall Street Journal.
