Т.нар. „сенчест флот“, използван от Русия, Иран и Венецуела за заобикаляне на западните санкции, нараства с тревожна скорост. Експерти предупреждават, че опитите за спиране на тези кораби все по-често доближават света до опасни военни сблъсъци.
Става дума за стотици остарели петролни танкери с неясна собственост, често регистрирани под фалшиви или съмнителни флагове, които превозват санкциониран петрол към пазари като Китай и Индия. По оценки на анализатори броят на тези кораби вече е между 900 и 1200 в световен мащаб – рязко увеличение след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., пише The Guardian.
Допълнително напрежение създава фактът, че Москва започна официално да регистрира част от тези танкери под руски флаг, което се възприема като открито предизвикателство към Европа и международните усилия за санкционен контрол.
По-агресивен контрол и риск от сблъсък
През последните месеци зачестиха случаите на морски интервенции. Съединените щати наложиха фактическа блокада на санкционирани кораби край Венецуела, а по-рано този месец американски специални части щурмуваха от въздуха танкер, обвинен в превоз на ирански петрол за Революционната гвардия и Хизбула.
Европейски държави също засилиха действията си. Естония и Франция задържаха кораби, свързвани с руския „сенчест флот“, а Украйна предприе атаки с морски и въздушни дронове срещу такива танкери. Особено показателен беше ударът по руски танкер в неутрални води край Либия – първата подобна украинска операция в Средиземно море.
Тези действия показват, че контролът върху „сенчестия флот“ вече не е само икономически или правен въпрос, а се превръща в проблем на военната сигурност. Според експерти Кремъл е готов да използва военна сила, за да защити корабите си, което значително повишава риска от ескалация.
Фалшиви флагове, фиктивни компании и огромни печалби
Флотът се поддържа от цяла мрежа от фиктивни компании, нелегитимни корабни регистри и посредници, готови да работят в сивата зона на международното право. Разследвания показват десетки фалшиви сайтове за регистрация на кораби, които имитират държавни институции, включително такива, представящи се за морски администрации на африкански държави.
Един от най-известните примери е танкерът „Boracay“, спрян от френските и естонските власти. Корабът е бил регистриран чрез куха компания на Сейшелите, сменял е флаговете си многократно и е разследван за опасни и подвеждащи практики.
Подобни кораби често са технически амортизирани, с лоша застраховка и представляват риск и за околната среда.
Въпреки това бизнесът остава печеливш. Санкционираният петрол се продава с отстъпка, а корабособствениците получават високи премии за поемания риск. Докато икономическата изгода надделява над опасността от санкции или инциденти, експертите смятат, че „сенчестият флот“ ще продължи да функционира.
Европа между контрол и риск от сблъсък
Макар европейските лидери да говорят все по-твърдо за необходимостта от действия, реалната готовност за директна конфронтация с Русия остава ограничена. Инцидентът в Балтийско море, при който руски изтребител навлезе във въздушното пространство на Естония след опит за проверка на танкер, ясно показа колко бързо подобни ситуации могат да ескалират.
Анализаторите предупреждават, че Европа е изправена пред труден избор: или да допусне „сенчестият флот“ да продължи да подкопава санкциите, или да поеме риск от по-сериозни сблъсъци по море. Засега отговорът остава предпазлив, но тенденцията е ясна – напрежението около тези кораби ще расте.
