Вчерашното интервю на Любен Дилов-син в сутрешния блок на bTV внесе нов принос към манипулативната логика у нас. Според депутата от ГЕРБ-СДС, протестите били на нивото на управляващите, защото и те крадели като тях и тогава за какво протестират? Всички укривали данъци, не плащали осигуровки на реални заплати, давали рушвети на полицаи и т.н.

Да, правилно прочетохте. Хората, излезли да протестират срещу корупцията по високите етажи на властта и ограбването на народа, според Дилов-син всъщност били част от „общата схема“.

"Едно от основните твърдения е корупция, напълно съм съгласен. В България много се краде, ама крадат всички и тея на площада" Това заявява Любен Дилов (цялото му изказване за корупцията гледайте във видеото към статията).

„Всички крадем“ – новото политическо алиби?

Дилов-син ни обяснява — почти бащински — че щом някой някога е „дал 20 лева на полицая“, значи и той е корумпиран и корумпира, и това е равно на грабежите по върховете на държавата. И следователно всички крадем и нямаме право да протестираме срещу злоупотреби във властта за милиарди. Така дребният подкуп се превръща в универсално оправдание за голямата корупция. Според него всички го правят и затова няма как да изискват от властта нещо различно.

Колко удобно.
Колко ефикасно.
Колко… измамно.

Откъде идва корупцията?
Смятате ли, че може да подкупите полицай или държавен служител, за да не ви санкционира за нарушение или да ви издаде нужното разрешително, ако тези служители не го желаят и не ви приканват или принуждават?

Нали знаем репликата от градския фолклор: „И ся к’во прайм, ще пишем ли или…“ Към кои държавни служители може да я пришиете? Дали не ви се е случвало да поискате някакво разрешително или друга услуга от общински или държавен служител, след което започвате да чакате и да чакате, то да не се издава, и започвате да разпитвате познати как се случват нещата и те да ви кажат, че или трябва да дадете нещо под масата, или да наемете определена фирма, която да ви извърши свързана с искането ви услуга, която случайно е свързана с висшия чиновник, който трябва да ви издаде съответното разрешително. На мнозина се е случвало, на мнозина е бил посочван „правилният“ път и ако не го последва, нещата не се получават.

Да обвиниш протестиращите, че са корумпирани, означава да обърнеш причинно-следствената връзка с главата надолу. Истинският въпрос не е дали някой е давал 20 лева. Истинският въпрос е:

Кой създава условията подкупът да бъде възможен?
Кой произвежда корупция — гражданинът или системата?

Ако полицай взима подкуп, това защо се случва?
Защото „народът е лош“?
Или защото полицаят следва примера, заръките и правилата на началника си, който следва неговия, който следва министъра си, на който всеки по стълбицата на корупцията се отчита?

Корупцията не расте отдолу нагоре като бурен.
Тя се стича отгоре надолу като токсична течност, убива морала и честността на хората.

Когато елитът казва „всички сме виновни“, той всъщност казва:
„Аз не съм по-виновен от вас, затова не ме съдете, нямате право да протестирате, вие сте като мен.“

Но обществото отлично разбира: едно е подкуп, породен от страх и безнадеждност, че няма правосъдна система, която да го защити, а съвсем различно е системна политическа корупция, превърната в управленски модел от десетилетия.

Не са равни.
Не са едно и също.
И никой не може да ги приравни — освен ако не се опитва да прикрие собствената си отговорност.

Къде се прекършва гръбнакът на корупцията?
Точно там, където започва: във властта.

Когато министърът е честен — системата започва да оздравява.
Когато директорът е честен — подчинените знаят, че няма да се толерират „20 лева“ и може да бъдат наказани, а не да дължат 10 от тях на началника си.
Когато държавата наказва високата корупция — дребната корупция изсъхва сама.
Когато има честна и морална правораздавателна система, честните хора са защитени, а корумпираните — наказани.
Затова и всички успешни антикорупционни политики по света започват отгоре, не отдолу.
Не гражданите „пречупват“ корупцията — те са нейни жертви.
Политическият елит трябва да я пречупи, а не да бъде нейно олицетворение, но за това явно ние отново сме си виновни — защото си избираме тези, които ни управляват. А изборът го правим не само когато гласуваме за определените политици, а и когато не гласуваме на избори, и така избирателната корупция тържествува.

Иронията е болезнена

Да обвиниш нацията в корупция точно когато тя протестира срещу нея е шедьовър в жанра на политическата арогантност.
По-лесно е да накараш гражданите да се срамуват, отколкото управляващите да понесат отговорност.

Но обществото вече е разбрало:

Виновните са горе.
Промяната върви отгоре надолу.
И никой политически аргумент няма да промени този факт.

Решението е:

Обществена непримиримост и взискателност към управляващите, които трябва да бъдат откъснати от контрола над съдебната и правораздавателната власт, които ефективно да гонят и наказват корупцията и неправдите в системата. Гражданите трябва да започнат да изискват силно и ясно, а не да мрънкат и да се оплакват. Държавата и политиците трябва да са в СЛУЖБА на народа и да работят в негова угода, а народът да ги наказва, когато не го правят.

Безочието стигна дотам, че тези, които ни крадат, ни наричат крадци и ни обясняват, че това си заслужаваме!

цялото интервю може да видите ТУК