През областта е преминал кой ли не, дори викинги. Тук туризмът е превърнат в култ и идва отръки на испанците

Андалусия е слънце, море, фламенко и корида, съчетани в една испанска приказка. Не луксозна и ексцентрична, а истинска и земна. Тук, както и на Балканите, е преминал кой ли, дори викинги, но най-силно е влиянието на маврите - можете да видите навсякъде късчета от архитектурата и културата им, примесени толкова естествено с местния колорит, че го приемаш за нещо напълно в реда на нещата. 

Няма как да подминем хамона и паелята, която тук приготвят в големи плоски тави, и морските дарове. Или пътищата. Странно как в тази небогата област пътищата са толкова добри, че няма как да загубиш някоя пломба по тях.

Но най-вече ме възхищава начинът, по който са превърнали всяко нещо в печатница за пари. С прости думи - хората знаят как се прави туризъм (не знам дали имат специално министерство по въпроса). И печелят. Сигурно им идва от арабите и евреите по тези земи.

Малко история

Историята на Испания е хилядолетна. Най-старите известни обитатели на Андалусия са иберите. Около 1000 г. пр. н. е. западна Андалусия е център на първата развита цивилизация на Иберийския полуостров - Тартес. Спомената е от Херодот и Плиний Стари. За тази цивилизация, изчезнала през V век пр. н. е., се знае малко.

Около 1300 г. пр. Хр. идват финикийците и завладяват части от крайбрежието, а най-важният им град става Гадес (Кадис), един от най-старите градове в Европа, основан около 1100 г. пр. н. е. Естествено, градът е защитен с крепостна стена и укрепления. Финикийците научават местните келтибери как да разработват златни и сребърни мини, дават им и нови обичаи. Малага става един от най-големите центрове за осоляване на риба за времето си. 

След падането на финикийските градове под ударите първо на Асирия, а след това и на Персия, Картаген става главната сила в западното Средиземноморие и владее части от Андалусия. Картагенски търговци и миньори се заселват в Тартес и започват създаването на градове и колонии на Иберийския полуостров. След поражението от Римската република в Първата пуническа война Картаген завоюва цялата област.

През 201 г. пр. н. е. в резултат на Втората пуническа война картагенската власт на полуострова е ликвидирана. Андалусия става римска провинция под името Бетика със столица Италика (близо до днешна Севиля). Бетика става една от най-богатите и важни провинции на Римската империя, като я осигурява с мед, желязо, сребро, злато и селскостопански продукти.

Последният град под картагенска власт е Кадис, който е превзет от Римската република през 206 г. пр. Хр. Петнадесет години по-късно южната (днешна Андалусия) и източната части на Иберийския полуостров са организирани в римската провинция Далечна Испания. 

При разпада на Римската империя през V век в днешна Андалусия се установяват първо вандалите, а след това вестготите. Вандалите дават името на провинцията, което първоначално е Вандалусия. Вестготите въвеждат католицизма. Вестготското кралство успява да изтласка Византийската империя, която за кратко владее югоизточна Андалусия.

Между 711 и 718 г. раздираното от вътрешни конфликти Вестготско кралство е разгромено от ислямски нашественици от Северна Африка, които завладяват почти целия полуостров, а Андалусия става техен център.

Първоначално Ал-Андалус, както арабите нарекли техните владения в Испания, е провинция на Умаядския халифат до 750 г. След това е основан независимият Кордобски емират, който през 929 г. прераства в Кордобски халифат. През 1031 г. халифатът се разпада на множество независими кралства, наречени тайфас, което улеснява Реконкистата на християнските кралства на север. През 1212 г. в северната част на Андалусия, при Лас Навас де Толоса се случва решителната битка между мюсюлманите, подкрепяни от Алмохадите, и обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара. Победата на испанците е повратна точка в Реконкистата, като скоро след това са завладени Кордоба и Севиля и към средата на XIII век мюсюлманите владеят само емирство Гранада в югоизточна Андалусия. Те властват до 1492 г., когато испанците, водени от кралица Исабела и крал Фернандо, завладяват тяхната столица.

По време на ислямското господство андалуската култура и икономика процъфтяват. Построени са шедьоври на архитектурата, като джамията в Кордоба и дворецът-крепост Алхамбра в Гранада. Развиват се науката, изкуството, астрономията, математиката, медицината. Селското стопанство отбелязва значителен напредък с въвеждането на напоителни системи и нови култури, например ориз. През Х век със своите повече от 500 000 жители Кордоба е най-големият град в Европа.

В днешни дни

Започваме от Малага, където се намират замъците Кастило де Гибралфаро и Алкасаба, както и апартаментът на Антонио Бандерас. Казват, че актьорът рядко идвал да нощува в него, но затова пък е местна атракция за туристите, на които задължително се показва балконът на жилището на последния етаж на сграда в центъра на града.

Кастило де Гибралфаро и Алкасаба са мавърски замъци.

Снимки: Даниела Добрева

Статуята на Пабло Пикасо е на метри от дома на детството му.

Тук е и апартаментът на Пабло Пикасо, неговата скулптура и музей. В него се съхранява колекция от над 200 творби на художника. Всяка неделя е с вход свободен през последните два часа от работното му време. Жилището, в което Пикасо е прекарал детството си, се намира на площад „Мерсед“, буквално на две крачки от музея му.

Нехра и Фрихилиана

Истинската ми обиколка започва от Нехра и Фрихилиана. На тръгване в София вали дъжд, мрачно е и температурата не надвишава 15-16 градуса, но тук, в Южна Испания, е доста топличко. Термометърът показва към 35-36 градуса. Градчето е спретнато и разположено на склон, което прави уличките доста стръмни. Ако не ви се върви по тях, имате възможност да вземете прословутите малки Тук-тук или туристическо влакче. 

Навсякъде ще видите цветя и спретнати бели къщи. Никъде в Андалусия няма да видите небостъргачи - нови сгради - да, но никъде примерно 10-етажен блок. Освен това местните предпочитат да варосват къщите си. Не защото няма някакъв вид декоративна мазилка, а защото така е по-чисто, пази от вредители и може да се прави често. За разлика от българските градове, където стиловете започват от мутробарок и свършват до ултрамодернизъм, тук архитектите са по-пестеливи. Сградите си приличат и... подхождат.

И, о, ужас по прозорците има решетки. Таман да се зарадвам, че и тук крадат, ме поливат със студена вода - решетките не са срещу кражби, а за да е по-красиво. Е, не е красиво, но какво разбирам аз от андалуската душа.

Другият доминиращ цвят е наситено синьо, белег, останал в наследство от маврите. От малките магазинчета можете да си купите красиви малки плочки в различни цветове, в които задължително присъстват двата цвята. Не пропускайте и сладоледа. Той спокойно може да конкурира италианските майстори кулинари. 

Андалуско синьо и бяло.

Ако дойдете в Нехра, не пропускайте две важни места. Първото е пещерата над градчето. Другото е Балконът на Европа.

За разлика от разбирането за туризъм в България, тук го правят на практика. Със сигурност Дяволското гърло край Триград бие по красота пещерата в Нехра, обаче тукашните правят атракция от забележителностите си. След разказ откога датират рисунките в нея следва 3D шоу. Със специалните очила и панорамата от 360 градуса виждате как и кога се е появила пещерата и обитателите й. Заслужава си, повярвайте ми. Страхотно шоу. А-ха да се сблъскаш с някой астероид или питекантроп.

Балконът на Европа е другата атракция. Казват, че при хубаво време може да се види африканският бряг. Времето беше хубаво, аз не го видях.

Фрихилиана е красиво и живописно селце, забележително само по-себе си.

Да не пропусна третата „забележителност“ - производството на мед от захарна тръстика. Ще видите бурканчета от всякакъв калибър по магазините.

Гранада

Когато през 1492 година християнските кастилски войски овладели почти без бой Гранада, пада и последната крепост на маврите в Испания. Настъпва краят на осемвековното мавърско владичество на Иберийския полуостров. Същата година, в една от залите на двореца Алхамбра, кралица Изабела I дарява скъпоценностите си на Христофор Колумб и по този начин финансира знаменитата му експедиция към Новия свят. Скулптурна композиция в центъра на града изобразява паметна сцена: Колумб е разгърнал пред кралицата плановете си за пътешествието към лелеяната Индия и чака нейното одобрение. Мореплавателят леко се е объркал, че там ще намери Индия, но...

Има различни предположения за името на Гранада, едно от тях обаче се налага. С името Гранада евреите – кръстници на града, означават популярния местен плод нар. За поклонниците на юдаизма нарът е култов плод. Той винаги присъства в религиозните им обреди. Казват, че колкото са зърната в нара, толкова глави има в свещената им книга Талмуда. В Гранада често може да се видят такива дървета, нарът е един от символите на града. 

Тук живеят около 240 000 жители. Има университет с факултет по медицина и факултет по арабистика – единствен в Испания. 

Магическата дума в Гранада е дворецът Алхамбра - най-доброто постижение на мавърското изкуство и архитектура, и градините около него. Разположен е на високо плато в подножието на заснежените хълмове на планината Сиера Невада. Дворецът е бил дом на мавърските владетели. Разположен е на площ от 142 000 кв. м. Крепостната стена около него е защитена от 13 кули. Северната му страна е непристъпна заради дефилето, където тече река Даро, и го разделя от старата част на града, наречена Албаисин.

 

Най-важните места в комплекса са Дворецът на насридите - една от мавърските династии. За него казват, че е не само най-красивият, но и най-старият в света образец на староислямски дворец. Дворецът Комарес е резиденция на емира, строена през 1333- 1354 г. Той е пример за пищност и изящество, с филигранна резба по стените, която създава усещане за иреалност. Кулата на двореца е най-голямата в комплекса – висока е 45 метра, а стените й са дебели 2,5 метра. В нея се намира и залата на посланиците, където емирът е посрещал представителите на чуждестранните мисии. Дворецът на лъвовете – също наследство от насридите, е издигнат по времето на емира Мохамед V. Построен е върху 124 колони. Обгражда вътрешен двор с фонтан, заобиколен от 12 статуи на лъвове.

Дворецът на Карл V, предводителят на Свещената римска империя, е друг шедьовър. Кралят е наредил да му го построят като лична резиденция, когато посещава Гранада. Строежът е започнал през 1527 г., но е останал незавършен чак до XX век.

Но най-впечатляващи са градините около двореца. Огромен брой растителни видове, фонтанчета и подрязан като стена жив плет. Красота!

 

Съветът ми е да купите билети за обиколка онлайн. Не че е невъзможно да влезете, ако трябва да купите от мястото, но пести време, а желаещите да го посетят са много. Другият ми съвет е да посетите Андалусия през пролетта или есента, за да се спасите от жегите.

И още нещо, неприятно за пушачите - рядко ще видите някой да пуши, особено при разходките. Никой няма да ви направи забележка, но ти става неудобно.

Безспорно най-голямата съвременна атракция в Гранада е възможността да гледате огнено фламенко в артистичния квартал, издълбан в скалите. Можете да видите как, когато не ти достига площ, увеличаваш размера на жилището, както ти падне. Та на едно такова място има ресторант на циганска фамилия, която осигурява храна, напитки, танци и доставки. Мъжете традиционно са сервитьори. Ресторантчето е непретенциозно, но затова пък напливът на посетители, най-вече туристи, е огромен. Хапвате в една доста пренаселена „зала“, после ви приканват да се преместите в нещо като по-широк коридор със столове по дългата част на правоъгълния „салон“, сервират ви питие и започва фламенкото. Тук дамите от семейството са във вихъра си, но и един от по-младите роми също показва страхотни стъпки с поолющените си обувки за фламенко.  

 

Севиля

Севиля е определен като най-красивия град на Андалусия. Тя е истинско преживяване с невероятната комбинация от мавританска архитектура, дворци от XVII в. и преплитащи се улички с тапас барове. Тук е третата най-голяма в света катедрала „Санта Мария“ с кулата „Хиралда“, построена през XII в. като минаре на джамия, а в наши дни е камбанарията на катедралата, в която е погребан Христофор Колумб. 

„Санта Мария“ е най-голямата катедрала в Европа и най-голямата готическа катедрала в света. Тя съперничи на „Сан Пиетро“ в Рим, но разликата е, че последната е базилика. Строителството на католическата катедрала в Севиля започва през 1402 г. и продължава до 1506 г. Целта на изграждането й е да демонстрира богатствтото на града. В сегашния си вид катедралата е завършена през XVI век. Интериорът на църквата е богато украсен с позлата. През 1987 г. Катедралата е включена в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Кордоба

Наричат Кордоба многоликият град. Той е важен туристически център с интересна и пъстра архитектура и забележителности, носещи отпечатъка на многото култури и религии през вековете. Най-развитият период на града е бил през X в., пленявал е със своите над 1000 джамии, 800 бани, улично осветление и най-голямата библиотека в средновековна Европа.

Строежа на Мескита (арабската дума за джамия) започва през VIII век от емира на Кордоба Абд-ал-Рахман. През този период маврите са владеели почти целия Иберийски полуостров, а районът получава името Ал Андалус. В джамията се е съхранявала част от кост на пророка Мохамед, което я прави едно от най-знаковите и важни религиозни места по това време.

През XIII век Испания успява да си върне владението върху Иберийския полуостров и Фердинанд III, вместо да събори съществуващата джамията, я освещава и я превръща в християнска катедрала. Всеки от владетелите по тези земи оставя своя отпечатък върху архитектурата и интериора на катедралата-джамия, но най-впечатляващата част – 900-те бяло-червени каменни колони остават непокътнати. Те са изградени от гранит, мрамор, яспис и оникс и освен че носят конструкцията на сградата, се превръщат в нейната най-разпознаваема част.

 

На белите фасади на къщите изпъкват типичните за района цветни саксии с пъстри цветя, а почти зад всяка входна врата се крие вътрешно дворче с много зеленина. То си има „покрив“, така че да спаси хората от високите температури. Често в тях ще намерите бликащо фонтанче.

Забележителна е джамията-катедрала, еврейският квартал и Синагогата. В джамията ще видите как опитът да я превърнат в катедрала не се е отразил зле по никакъв начин. Ще се впечатлите от огромния брой колони и арки в нея.   

Навсякъде в градчетата, през които минах, партерните етажи на сградите са превърнати в пъстри магазинчета, където можете да откриете какво ли не.  

Жегата вече става доста нахална. 

Ронда

С риск да стана досадна, но Ронда спира дъха ми с красотата си. Разположен е на ръба на каньона Тахо, издълбан от река Гуаделевин, между две скали. Старият и новият град се свързват със средновековен мост. Някои го наричат душата на Андалусия.

 

Най-ранните следи от живот около Ронда датират от неолита. Първото селище в района е основано през VI век пр. Хр. от келтски и иберийски племена, наричани още келтибери. Сегашният град има римски произход и първоначално е бил построен като укрепление във Втората пуническа война. Издигнат е до градски статут по времето на Юлий Цезар.

След завладяването от Рим градът получава първото си записано име – Арунда, което означава „заобиколена от планини“. 

През V век Ронда е завладяна от свебите (древногерманско племе), а по-късно и от вестготите, които управлявали до арабското нахлуване през 713 г. Маврите го преименували на Исн Ар-Рунда (Замъкът на Рунда). Градът по онова време заемал стария център на сегашна Ронда.

Маврите са отблъснати през 1485 г., когато испанците си отвоюват земите. През XVII r XVIII Ронда се разширява на север през каньона в новия град (Ел Меркадило), а Новият мост, чието построяване завършва през 1793 г., свързва двете части.

В началото на XIX век войските на Наполеон нападат Испания, което се отразило трагично на Ронда, тъй като само за 3 г. населението й намаляло три пъти. През този период районът става център на партизанска съпротива против инвазията.

След войната Ронда се превръща в любима дестинация за англичани, французи и американци, които описват градчето като едно от най-романтичните места в света.

Ронда е силно засегната от Гражданската война в Испания (1936-1939 г.), тъй като голяма част от населението емигрира.

Забележителност на града е Плаза дел Торос - Арената за бикоборство. От тук произлиза специален стил в бикоборството, наречен Ронденьо.

 

Трофей от бик след кървава корида.

Портата на Европа

Британската територия Гибралтар е наречен Портата на Европа не напразно. Разположен е върху скала и е само на някакви си 22 км от африканския бряг. Той наистина се вижда при хубаво време. Атракциите са две - пещерата и маймуните. За Гибралтар е писано много. За мен беше интересно да видя пещерата, също доволно презентирана и едва ли по-красива от нашите. 

За маймуните - берберски макаци, ни предупреждават да не пипаме и да не ги храним, макар че шофьорите на автобусчетата, които ви докарват до пещерата, им дават я ябълка, я банан. Маймуните са симпатични и си живеят на свобода тук. Популацията им се следи и се лекуват в истинска болница. Макак да си на Гибралтар.

Шофьорите са култивирали маймуните и това им носи бакшиши.

 

Гибралтар разполага с няколко порта, сред тях и военен.

Любопитен факт е, че в Гибралтар са се венчали Йоко Оно и Джон Ленън, сър Шон Конъри и Род Стюърт.