Прогнозата на комисията е за инфлация от 4.2%, но и спад в ръста на заплатите
Икономическият растеж на България ще се забави през следващите две години, а бюджетният дефицит трайно ще надхвърли границата от 4%. Същевеменно, с нарастването на фискалния дефицит, ще има бързо нарастване на държавния дълг на България страната ни, се казва в прогнозата на Европейската комисия.
След като през 2025 г. реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България е имал ръст от 3,1%, подкрепен от силно вътрешно търсене и средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), сега ЕК очаква ръстът да намлее до 2,5% през 2026 г. и още повече - до 2,2% през 2027 г.
Натиск върху българската икономика през тази година ще окаже конфликтът в Близкия изток - той влошава условията на търговия, свива покупателната способност и подкопава потребителското доверие. Външнотърговският баланс на България вече претърпя удар през 2025 г., когато износът се сви през първото полугодие заради ремонти в големи местни предприятия, а силният внос обърна нетния експорт на отрицателна територия, пише още ЕК и дава по-подробни прогнози по сектори.
Пазар на труда: Исторически спад на безработицата и недостиг на кадри
През 2025 г. пазарът на труда в България е достигнал рекордно ниски нива на безработица от 3,5%, подкрепен от силно търсене на работна ръка и приток на чуждестранни работници. Тенденцията е, въпреки икономическото забавяне, пазарът да остане затегнат, а безработицата да се задържи под 4% до края на 2027 г.
Същревеменно отрицателните демографските тенденции продължават да генерират сериозен недостиг на кадри в ключови сектори като производство, строителство, образование и здравеопазване.
Ръстът на възнагражденията, който през 2025 г. достигна 10,4% на икономическо ниво, вследствие на скока на заплатите в публичния сектор и процеса на сближаване с ЕС, ще започне да се забавя. Увеличението на заплатите ще спадне до 5,7% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г. под влияние на фискалните ограничения и охлаждането в частния сектор.
Инфлацията отива към 4,2% под натиска на скъпата енергия
ЕК прогнозира догодина ускоряване на хармонизираната инфлация (ХИПЦ) до 4,2%, главно заради по-високите цени на енергията (заради Близкия изток), поскъпването на храните и базовите ефекти от отпадналото през април 2025 г. намаление на болничните такси.
Макар прогнозата за 2027 г. да е ревизирана надолу заради отлагането на новата схема за търговия с емисии (СТЕ2), инфлацията в сектора на услугите и вторичните ефекти от скъпите енергоносители ще я задържат на нива над обичайните.
Фискален натиск: Дефицитът расте под временно управление и военни разходи
След като България приключи 2025 г. с дефицит от 3,5% от БВП (увеличен допълнително от инвестиционна помощ за Българския енергиен холдинг в размер на 0,3% от БВП), държавните финанси ѝ са подложени на сериозен натиск.
Заради оставката на правителството в края на 2025 г., страната влезе в 2026 г. в режим на удължителен бюджет. И при липсата на нови коригиращи мерки, държавните разходи ще продължат стабилно да изпреварват приходите. Растящите разходи за социални плащания, по-високите заплати в администрацията и постоянните ангажименти в сектори „Отбрана“ и „Вътрешна сигурност“ ще увеличат дефицита на сектор „Държавно управление“ до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.
Същевременно публичните инвестиции ще останат стабилни, благодарение на ускореното изпълнение на ПВУ и заложените доставки на ключова военна техника, част от които обаче са отложени от 2027 г. за 2028 г.
В резултат на фискалния дефицит се очаква бързо нарастване на държавния дълг на България. Съотношението дълг/БВП ще се повиши от 29,9% през 2025 г. до 32,3% през тази година и до 35,5% през 2027 г.
