Анализират се експортното финансиране, график и гаранции, за да са готови двата блока през 2037 г.

Нови ядрени блокове в АЕЦ „Козлодуй“ може да има най-рано през 2037 г. Цената на изграждането на двата реактора по американската технология AP-1000 на „Уестингхаус“ ( Westinghouse) от южнокорейската „Хюндай“ (Hyundai E&C), оперативните разходи на мощностите, както и себестойността на произвежданата от тях електроенергия са ясни, но в момента се верифицират с различни сценарии. Целта е да се избере базов модел с фиксирана цена, който да подлежи на одобрение от Европейската комисия, българския ядрен регулатор и правителството, за да се вземе окончателно инвестиционно решение до края на 2027 г. Това на свой ред ще доведе до подписване на обвързващия договор с американо-корейския консорциум за проектиране, изработка на оборудването, монтажа и въвеждането в експлоатация на VII и VIII блок на атомната ни централа.

Това стана ясно при представянето на напредъка по реализацията на намерението за строеж за новите ядрени мощности от страна на „Уестингхаус“, „Хюндай“ и проектната компания „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ в сряда. Между трите компании има подписан инженерингов договор, който вече трябваше да даде отговор на тези въпроси, но се налага удължаването му с още 14 месеца. Целта е детайлизиране на икономическото и финансово проучване и структуриране на местните доставки, тези от двамата изпълнители и онези от други световни производители. Също така прецизиране на сроковете за всички дейности, отговорностите и гаранциите за изпълнението им, както и поевропейчването и побългаряването на проекта, за да виждат операторите техническите показатели в приетата у нас метрична система, както и намаляване на честотата на мощностите, които у нас трябва да са по-ниски, отколкото в САЩ.

Още няма зелена светлина за анекса по инженеринга

Все още обаче анексът е одобрен само от борда на „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“, а това трябва да сторят и управите на собствениците му АЕЦ „Козлодуй“ и „Българския енергиен холдинг“, за да бъде подписан. Въпреки това работата продължава и участниците в проекта се подготвят и за лицензирането му като за целта ще има предварителни срещи с Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). В тях ще се изяснят и претенциите на регулатора към защитите на технологията AP-1000.

В края на април председателят на АЯР Цанко Бачийски допусна, че е възможно да се поиска от „Уестингхаус“ модификация на технологията, за да покрива изивскванията на европейското законодателство за активна защита срещу аварии.

„Говорим за пасивната ни защита и подчертаваме нейното значение, защото хората се интересуват какво се случва, ако по някаква причина атомната централа остане без електрозахранване, но технологията ни, естествено, има и активна защита“, отбеляза Елайъс Гидиън, старши вицепрезидентът в отдел „Нови ядрени проекти“ в „Уестингхаус“.

„Проектът ни е комбинация от двата вида, като пасивната е предназначена за задействане при пълно изключване на електрозахранването, за да може централата да се самопредпази ", каза той. Пасивната защита означава отваряне на водни резервоари за обливане и охлаждане на реактора отгоре.

Сигурност и управление дори без хора

Гидиън отбеляза, че AP-1000 е срад най-сигурните реактори в света и реално мощността може да се управлява и без човешка намеса.

Директорът на „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ Петьо Иванов коментира, че евентуална промяна в дизайна на тенхологията специално за българския пазар би означавало зночително оскъпяване и забавяне на реализацията на проекта. Той изрази убеждение, че това недоразумение в АЯР ще бъде изгладено.

Проведени са вече и първи срещи с новото правителство относно дейностите по новите реактори, каза Иванов. „Разговаряме за избор на базов сценарий, който да представил на Европейската комисия за одобрение“, заяви той по повод обявеното преди два месеца от дружеството намерение за внасяне на нотификацията за ядрения проект в Брюксел. Служебният кабинет обаче не предприе стъпки и сега това трябва да направи правителството на Румен Радев.

„Искаме да ви уверим, че правителството полага усилия да постигне най-адекватната и най-конкурентната цена за проекта“, декларира Иванов. В отговор на въпроса какви са разчетите за цената на реакторите е техния ток, той каза, че „не искаме да изстрелваме цена, а да работим по устойчив и икономически ефективен модел, койт осе верифицира“.

Киуон Лий, ръководител екип за глобална реализация в „Хюндей“, допълни, че отговори на всички тези въпроси ще даде сега извършваният детайлен анализ, чиято цел е да се предотвратят рисковете от неизпълнение на поръчки и доставки като те се структурират прецизно както с местните фирми, така и тези на глобално ниво, осигурят се финансоте, застраховките и гаранциите. „Хюндай“ е поела ангажимент да предостави на български изпълнители 30 на сто от работата по новите реактори като сред въпросите, които трябва да се уредят е и осигуряването на финансирането за тях през корейската агенция за експортно кредитиране.

Същото се отнася и за подизпълнителите на „Уестингхаус“, които нямат твърд ангажимент за дял на български услуги, но компанията има рамкови споразумение за такива с над 30 български дружества. Някои от тях, като Варненската корабостроителница „Делфин“ например, преминават и през тежка сертификация като подизпълнител на „Уестингхаус“ и на европейско ниво за проектите ѝ в Полша и Финландия.

Цимент, метал, но най-вече знания

Лий отбеляза още, че „Хюндай“ работи активно и с българските университети за повишаване на възможностите за създаване на квалифицирани кадри, „защото една ядрена мощност не е само цимент и метал, а в основата ѝ е знание“.

Макар Гидиън да отбеляза, че проектът покрива стрес тестовете, провокирани от аварията в апонската АЕЦ „Фукушима“, предстой той да покаже дали може да издържи политическия стрес тест на новото правителство, от което зависи дали ще продължи подкрепата за двата нови реактора. Защото напълно възможно е да реши да възобнови работата по спрения проект за АЕЦ „Белене“, който е в доста по-напреднала фаза на реализация, но държавната енергетика няма нито финансовия, нито експертния капаците за работи по два ядрени проекта едновременно. А ту да се спират, те да се активират последователно двата проекта е твърде лош управленски сигнал.

Владислава Пеева