Авиобаза „Граф Игнатиево“ отбелязва 75 години от създаването си – юбилей, който събира поколения летци, инженери и военни, изградили гръбнака на българската изтребителна авиация. Това е единствената авиобаза у нас, която непрекъснато носи бойно дежурство по охрана на въздушното пространство в рамките на мисията Air Policing. Днес там вече са базирани и новите изтребители F-16 Block 70 – символ на модернизацията на българските ВВС.
По повод годишнината в базата се провеждат демонстрационни полети с всички типове самолети – от МиГ-29 до най-новите F-16. Пилотите изпълняват реални бойни процедури – прехвати, въздушен бой, заходи за кацане и аварийни сценарии. За тях това е не просто празник, а среща на поколенията и признание за десетилетия служба.
Но този юбилей идва и в момент на нов обществен дебат – трябва ли базата изобщо да носи името „Граф Игнатиево“?
От години евроатлантическата общност настоява Трета авиационна база да бъде преименувана на името на капитан Димитър Списаревски – един от най-героичните български военни летци. Сегашното име се разглежда като исторически неоправдано и наложено по идеологически причини.
Според тази позиция няма официален акт, който да утвърждава името „Граф Игнатиево“ за базата, а самият граф Николай Игнатиев е противоречива фигура, чието място в българската военна символика остава спорно.
Предложението е базата да бъде именувана на капитан Димитър Списаревски – летецът, извършил въздушен таран срещу американски бомбардировач по време на Втората световна война и загинал в защита на София. За поддръжниците на идеята това име е далеч по-подходящо и свързано с българската военна чест, саможертва и историческа памет.
Дебатът се вписва и в по-широкия контекст на преосмисляне на историческото наследство, особено в условията на променена геополитическа среда и войната в Украйна, която засилва чувствителността към теми, свързани с Русия и съветското влияние.
Същевременно модернизацията на Военновъздушните сили, включително въвеждането на F-16 Block 70, дава възможност за ново начало – не само технологично, но и символично.
Така 75-годишнината на авиобазата не е само повод за празник, но и за размисъл. Между традицията и промяната стои въпросът за идентичността – какво име носи базата и какво значение влагаме в него.
Юбилеят показва силата на приемствеността. Дебатът – нуждата от осъзнат избор за бъдещето.
