Орбан вече потвърди, че ще е във Вашингтон на 19 февруари, за България е малко вероятно

Първият тест за бъдещето на новоучредения Съвет за мир на американския президент Доналд Тръмп ще бъде на 19 февруари във Вашингтон. За тогава е насрочено първото заседание, като целта на сбирката е набиране на средства за възстановяването на ивицата Газа. Срещата ще се проведе в сградата на американския Институт за мир, който вече носи името на Тръмп.

Очакванията са на нея да се съберат членовете на Изпълнителния комитет за Газа, начело на който е българският дипломат Николай Младенов, както и световните лидери, които приеха поканата на Тръмп и на 21 януари в швейцарския зимен курорт Давос подписаха хартата за създаването на Борда за мир.

България и Унгария бяха единствените страни от Европейския съюз, които се включиха в организацията на Тръмп, наречена ООН-2. Това стана въпреки „сериозните съмнения“ и резерви, които ЕС има относно спорната организация. 

Унгарският премиер Виктор Орбан първи обяви, че е приел поканата и ще участва на срещата следващата седмица. По време на предизборна проява Орбан заяви: „След две седмици ще се срещнем отново във Вашингтон (визирайки Тръмп - бел.ред.), защото Съветът за мир - мирният орган, ще проведе своето първо заседание“.

Реакцията на Орбан беше очаквана, който е верен съюзник на Тръмп и поддръжник на Путин. На 12 април в Унгария предстоят парламентарни избори, които партията му „Фидес“, която управлява страната от 2010 г. насам, ще се опита да спечели отново, макар този път социлогически проучвания да дават предимство на опозицията.

За разлика от Унгария, България изглежда няма да изпрати свои представители в американската столица. Подписаният от премиера в оставка Росен Желязков документ за присъединяване на България към Съвета за мир на Тръмп в пълна конспиративност не беше внесен за ратификация в Народното събрание, каквито бяха първоначалните намерения. Според юристи това означава, че България няма как да изпрати свои представители във Вашингтон за срещата на 19 февруари, още повече че там се очаква да се поемат финансови ангажименти.

В неделя вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че представител на българското правителство едва ли ще присъства на първата среща на Съвета за мир. „Не виждам как ще се случи, ако на 19 февруари е смяната на караула и встъпването в длъжност на служебното правителство“, каза той. В България предстоят поредните предсрочни парламентарни избори - най-вероятно на 19 април. 

Унгария: „За нас е чест"

За Унгария е чест да е част от Съвета за мир на Тръмп по думите на премиера Орбан и външния министър Петер Сиярто. Унгарският премиер дори публично публикува поканата на Тръмп към него в социалните мрежи.

Решението на унгарското правителство за присъединяването на страната към Съвета за мир на Тръмп е публикувано в Държавен вестник, което е първата стъпка за подписването на учредителната харта. Аргументите са, че организацията насърчава стабилността и мира, но анализ за разходите и ползите от участието няма.

Обект на внимание в Унгария са финансовите и политическите последици от влизането в Съвета за мир на Тръмп заради ангажимента от предоставянето на вноска до 1 милиард щатски долара след третата година от учредяването му. Това е значителен финансов ангажимент за страната, който не беше аргументиран от правителството защо се налага да направи.

България прави крачка назад

И докато Унгария остава твърд поддръжник на Тръмп и подкопава единството на Европейския съюз - нещо, което дори не си позволи италианският премиер Джорджа Мелони, също близка до американския президент, България направи стъпка назад.

Премиерът в оставка Росен Желязков подписа Хартата на Съвета за мир на Доналд Тръмп в Давос на 21 януари 2026 г. Сн.МС

Първо външният министър Георг Георгиев обяви, че ратификацията на документа ще остане за следващото Народно събрание. След него стана ясно, че и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е обещал на председателя на ЕНП Манфред Вебер, че България няма да ратифицира подписаната от премиера в оставка Желязков т.нар. Харта на Съвета за мир. Новината съобщи евродепутатът Радан Кънев, чиято партия ДСБ е член на ЕНП. 

Документът до момента не е предложен за ратифициране от отиващото си Народно събрание. Като се има предвид обаче изненадващата поява на Росен Желязков до Тръмп на 21 януари в Давос без никаква информация за визитата му, винаги трябва да има едно наум.

ЕС се разграничи от Съвета за мир на Тръмп

Създаването на Съвета за мир разкри дълбоки разделения сред съюзниците на САЩ, особено в Европа. Европейският съюз изрази резервите си относно инициативата на Тръмп. Франция категорично отказа да се включи, а Великобритания зае изчаквателна позиция. 

Словенският премиер Роберт Голоб отказа, посочвайки опасения, че Съветът за мир „се намесва сериозно в международния ред“.

Испания също категорично отказа да се включи в инициативата на американския президент. „Съветът на Тръмп е извън рамките на ООН и не включва палестинската администрация. Бъдещето на Газа, а също и на Западния бряг и на Палестина като цяло, трябва да бъде решено от палестинците. По същия начин бъдещето на тяхното мирно и сигурно съвместно съществуване с Израел трябва да бъде определено от Израел и Палестина чрез процес на диалог, който прилага решението за две държави“, коментира испанският премиер Педро Санчес.

Румъния и Гърция, които не отидоха в Давос, сега отново са получили покана за срещата във Вашингтон, но все още не са взели решение дали ще са на 19 февруари в американската столица. Румънският президент Никошор Дан заяви, че още при поканата за присъединяване към Съвета за мир Румъния е започнала консултации със САЩ, за да изясни до каква степен някои разпоредби от Устава на Съвета за мир могат да бъдат преразгледани или тълкувани, така че да бъдат напълно съвместими с международните задължения, вече поети от румънската държава. Дан уточни, че решението за участието на Букурещ на 19 февруари ще бъде взето след дискусии с американската страна за формата на срещата.

Повечето румънци (44%) смятат, че страната трябва да влезе в Съвета за мир на Тръмп, докато над една трета (36%) са против, показа проучване на общественото мнение направено в края на януари от „Авангард“. Останалите една пета не са имали мнение по въпроса.

Австрия също получи покана от Тръмп да се включи в инициативата. В края на януари канцлерът Кристиан Щокер заяви, че поканата се разглежда, а „всичко, което води до мир заслужава подкрепа“. Виена обаче е на мнение, че не трябва да се създават паралелни организации на ООН и се придържа към политиката на ЕС.

В Борда за мир на Тръмп от европейските страни извън ЕС се присъединиха Беларус, която е в международна изолация, както и Албания, която се стреми да влезе в ЕС, но новоучредената организация на Тръмп ѝ гарантира място на „масата на международната дипломация“, по думите на премиера Еди Рама.

Към края на януари 35 държави, предимно с авторитарни режими, са потвърдили, че ще се включат в Съвета за мир на Тръмп. Сред тях са страни като Саудитска Арабия, Турция, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан.

Срещата във Вашингтон на 19 февруари

Към момента все още не е ясно колко лидери ще приемат поканата на Тръмп за срещата на 19 февруари във Вашингтон, която все още официално не е обявена, а дневният ѝ ред се уточнява.

Американският президент показва Устава на Съвета за мир в Давос на 21 януари 2026 г. Сн.ЕПА/БГНЕС

Първоначално Съветът за мир беше разглеждан като механизъм, фокусиран върху прекратяването на войната между Израел и Хамас в Газа. Амбициите на „миротвореца“ Търмп обаче претърпяха развитие и той се вживя в ролята на световен господар, който решава глобални кризи, опитвайки се да предложи нов световен ред след Втората световна война.

Затова срещата на 19 февруари се разглежда като следващата стъпка в усилията на Тръмп да трансформира Съвета за мир от идея в работещ международен орган с глобален обхват. В устава на организацията е посочено, че Съветът ще „осигури траен мир в райони, засегнати или застрашени от конфликти“, като по този начин дава сигнал за амбиции далеч отвъд конфликта в Газа.

Дали Тръмп ще успее да превърне тази визия в работеща глобална институция и дали достатъчно държави са готови да платят 1 милиард долара, макар и след третата година, на пожезнения президент на организацията, дори когата Тръмп няма да е начело на една от великите сили, предстои да разберем.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Лили Границка (Mediapool.bg, България); György Folk (EUrologus/HVG, Унгария); Sebastian Pricop (Hotnews, Romania); Lola Garcia-Ajofrin (El Confidencial, Spain); Hoang Kim Song (Der Standart, Austria)

EUrologus/HVG , Mediapool, Hotnews, El Confidencial, Der Standart