„Политическо невежество“. Защо икономическото знание не влияе на предизборните кампании

Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“.


„Икономиката е обявена за „мрачна наука“ от хора, които са недоволни от това, че икономистите определят като контрапродуктивни всичките им основани на обещания социални теории и политически предложения."

Томас Соуел. Основи на икономиката. София, Изток-Запад, 2024, с. 669.

В отминалата кампания липсваха теми, очевидно важни за обществото. Наложителната необходимост от подкрепа на Украйна срещу агресора Русия беше нещо като табу.

Въпреки че България е обявена за „вражеска страна“, заради членството ѝ в ЕС и НАТО и налгането на санкции от европейския блок срещу икономиката на Москва. Табуто осигури подходяща среда за предизборно разпространение на откровени лъжи не само по повод войната, но и за НАТО и ЕС.

Гастролите на икономистите

Другата липсваща тема са икономиката и публичните финанси преди, след изборите и в обозримо бъдеще.

Това не означава, че нямаше и няма какво да се обсъжда. Сезонът, март - юни на всяка година и предизборната ситуация винаги са време за медийни гастроли на икономисти.

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) организира конференция за опита на Хърватска в Еврозоната. В средата на май Икономическият институт на БАН публикува доклад за състоянието на икономиката след 2018 и през 2023 г. Непосредствено преди изборите зам.-министърът на финансите Методиев обясняваше, че пътят към еврото е важен най-вече заради общополезните за хората реформи.

Проевропейските партии не подеха темата.

Но антиевропейските, малки и големи, известни и неизвестни партии и кандидати не пропускаха случай да повтарят измислици за „колониализма“ на Запада, предадените семейни ценности и налагането на чужда воля „от“ Брюксел, посолствата на страните членки на НАТО и откровено да ругаят поддръжниците на Украйна, ЕС и НАТО.

Пак преди изборите бе публикуван на месечния икономически обзор на министерството на финансите. Общата картина на положителните развития е следната:

  •     Реалните (т.е. „изчистени“ от инфлация) доходи от заплата нарастват за година (рекордно) с над 14%. Увеличението на паричния доход на домакинство след 2008 г., т.е. след членството на България в ЕС, е 2.65 пъти.
  •     Исторически (в сравнение с преди 2008 г.) най-значителното увеличение паричния доход и заплатите е от 22% и 20% през 2007 г. - вероятно поради притока на чуждестранни инвестиции и въвеждането пропорционални данъци върху дохода.
  •     След 2008 г., сравнен със страните от съюза, ръстът на БВП на България към 2021 г. е 102%, близки са данните зад Естония (93%) и Литва (86%).
  •     Индексът на безработицата след свързаното с COVID-19 блокиране на стопанската дейност е постоянно с около 30% по-нисък от средните стойности за ЕС или Еврозоната.
  •     Индексът на цените и на потребител през декември 2022 г. е 16.9%, а през април тази година - 2.4%.

Освен тези показатели, статистиката на държавния дълг и бюджетните дефицити и паричната политика на БНБ позволяват на всички партии, управлявали страната след 2020 г., да си приписват заслуги.

Най-странно в предизборната кампания обаче бе обстоятелството, че дори самохвалството на участниците бе притъпено. Когато се появяваше, то бе по-скоро отговор на обвинения в „разруха“, изказан на специализиран език, който трудно мотивира избиратели.

Понеже изборите бяха и за европейски парламент, неправителствените обзори на стопанските развитията от последните 15 години неизбежно подчертаваха успехите.

Споменатият доклад на БАН и обзорът на ИПИ за мястото на България в единния пазар на съюза (също публикуван и представен през април), съдържат относително подробен анализ на рисковете, слабостите на фискалната и регулаторната политика, международни сравнения и важни изводи и препоръки. Доколкото мога да преценя, нито един елемент от това критично съдържание, макар и обявено пред широката публика, не предизвика наченки на политически размисъл и обсъждане.

Наблюденията на Фискалния съвет (държавният орган, призван да наблюдава и коментира правителствената политика) също остават незабелязани. Ако вземам предупрежденията за системен риск в държавната пенсионна система (например: три пъти по-бързо увеличение на разходите от приходите на ДОО), изборните обещания на всички участници са или неадекватни, или вредни.

Причини на политическото невежество

„Незабелязаните“ проблеми пред икономиката се разпростират от общите рискове, войната на Русия и необходимостта от подкрепа за Украйна, включването на страната в „сивия списък“ на проблемните юрисдикции в „прането на пари“ и изискванията на ЕЦБ и Комисията за подобряване върховенство на правото, до „типично“ икономическите предизвикателства.

Такива са свиването на производителността, промишленото производство и инвестициите, склероза на пазара на труда, популистка политика по доходите, свърх-регулиране и неефективни държавна администрация, поръчки, социална и образователни политики.

Според последния Индекс на устойчивото управление, стратегирането, обосноваването, координацията и прилагането на разумни политики са близки по плачевното състояние. Проблемите са на партийно и правителствено, а не на гражданско или експертно равнище. Но споменатите индикатори за стопански напредък притъпяват общественото внимание към тях.
Изборите винаги засилват популизма. Основното в него е създаването на илюзия за несъществуваща „воля на народа“ с претенция за представителство и всеобщност на това несъществуващо.

Усилието на партиите и кандидатите за изборна длъжност на това поприще се съсредоточиха в две насоки.

Едната е поддържането илюзията, че „Западът“ (каквото и да се има предвид) колонизира, експлоатира и е в състояние на упадък на либералните и демократични ценности (на свободата и правата на отделния човек, общественото сътрудничество, върховенство на правото и отговорност на управляващите).

Твърдението за упадък не се връзва с това за колонизиране. Втората насока се оказа разработването и налагането с нова сила на различни отъждествявания с нацията, православието, сексуална ориентация и минало величие.
Фобията от тяхната загуба се оказа основен реторичен похват в кампанията. Доказателство за успеха му е новата парламентарна партия „Величие“.

Икономическото знание би разобличило тази избирателна тактика. По един демократичен начин България се оказа пред едно предупреждение, изказано от Мизес през 1944 г.: „Няма по-голяма заплаха за цивилизацията от управление на некомпетентни, корумпирани или покварени люде."

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Случаен виц

Последни новини