(Не съвсем) местни избори в Турция решават идва ли краят на Ердоган

Избори за „съдбата на Турция“ в опит за предпазване от „врагове отвън“, които не понасяли възхода на страната в региона и света и причаквали в засада...


Тези остри послания на президента Реджеп Тайип Ердоган на митинг в Северна Турция биха били съвсем типични за митинг, ако вотът не бе за местни власти. И ако Ердоган не бе най-активният участник в кампанията, обикаляйки неуморно страната, без дори името му да е на бюлетината.


„Съдбата“ на Турция ще се реши от близо 64 млн. регистрирани избиратели, които ще гласуват за местна власт в 4 хил. населени места, а внушаването на „безпрецедентен“ залог не е ново. То бе в кампанията на Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и през 2019 г. След вота загубата на големите градове поразклати властта на президент, изглеждал 20 години непобедим пред урните и останал без Истанбул, където започна изстрелването му към политическия връх с кметски мандат през 1994 г.
Изборите в неделя може да са още по-важни. От тях може да зависи какво ще реши да направи Ердоган до 2028 г., когато (както той сам припомни) изтича последният му мандат по конституция. Основната опозиционна партия би искала да позиционира действащия кмет Екрем Имамоглу като следващия президент след ерата Ердоган. Критици на властта се опасяват, че загубата на град като Истанбул ще даде криле на управляващите и ще направи „ерата след Ердоган“ невъзможна. Засега.

Екрем Имамоглу

Затова, най-малкото в Истанбул, подходът на Ердоган от 2019 г. е и подходът на Имамоглу от 2024-а. Ако Имамоглу спечели, идеята за нов президент на Турция през 2028 г. ще изглежда по-лесно осъществима, особено след като миналата година Имамоглу не получи шанс да я тества на практика.

Битката за Истанбул

Из Турция изборите остават преди всичко местни. Говори се за укрепването на сградите след опустошителното земетресение с 50 хил. жертви на юг (ПСР води кампания на тема градска трансформация, обещава стотици хиляди нови жилища). Дори в Истанбул темата остава актуална: две трети от сградния фонд е отпреди предходното катастрофално земетресение, в Измит, отнело живота на 18 хил. души през 1999 г., а ПСР обещава щедро, след като трудно се справя дори със сроковете за новите домове на юг.

В Истанбул обаче залогът на кампанията на управляващата го сега опозиционна Републиканска народна партия (РНП) надхвърля всичко това.

Вече пет години най-големите градове на Турция - Истанбул, Анкара и Измир - са в ръцете на опозицията. И ако в Анкара и Измир победата може да се изплъзне на ПСР и двата града да останат в ръцете на популярните кметове Мансур Яваш и Тунч Сойер, то в Истанбул развръзката ще е неизвестна, а залогът - огромен:

  •     Битката е за 11 млн. избиратели или над 15% от електората.
  •     Половината от данъчната база, една трета от икономическата тежест на Турция, голяма част от строителния сектор носят приходи, ценни за администрация, която би искала да награди поддръжниците си.
  •     Бюджетът на Истанбул е 516 млрд. лири (16 млрд. долара). За сравнение този на Анкара е 92 млрд. лири.
  •     Като в други части на страната, и тук активността традиционно е висока: обикновено около и над 90%.

За Ердоган Истанбул далеч не е само носталгия, написа още след миналите избори Алпер Джошкун от Carnegie Endowment for International Peace. Системата на политически патронаж и клиентелизъм в разпределянето на блага и обществени поръчки и щедри социални политики подсили мрежата за подкрепа на ПСР. Моделът, пробван от Ердоган през 90-те, успешно се разви из цяла Турция - доколкова, че анализатор нарече ПСР повече социална мрежа, отколкото политическа партия, продължава той.

Същото обаче може да се каже за опозицията, която има нужда от подкрепяща мрежа. Разликата: местната власт е единственият ѝ ресурс и единствената ѝ устойчива трибуна срещу Ердоган, който може да впречне срещу нея цялата държавна машина в неравна и трудна битка (която при това президентът умее да води).

През март 2019 г. Имамоглу спечели вота с 0.16 пункта преднина. Ердоган не прие това и изборите се повториха; кандидатът на ПСР загуби два пъти. Тогава зад Имамоглу застанаха повечето големи опозиционни сили, включително прокюрдският блок, който според някои бе решаващ.

Днес, когато опозицията е разделена, прогнозираната разлика може да е по-голяма. Проучване на HBS Research and Consultancy от февруари даде на Имамоглу 44.3%, а 43.1% на Мурат Курум - кандидатът на Ердоган (по-ясна, около 5 пункта, бе преднината на Мансур Яваш в Анкара срещу Тургут Алтъньок според същите данни).

Преживяваме срива на опозицонния алианс, като лидерите се боричкат помежду си, не само на междунаприйто ниво, но и на вътрешнопартийно. А това наистина ще попречи на усилията на основната опозиция да запази контрола над тези големи градски райони.
Берк Ешен, политолог

„Метропол“ отчете малко по-голяма разлика между Имамоглу и Курум през февруари - 34.7 на 32.1 - при неразпределени нерешили и протестни гласове. През март обаче ножицата продължи да се разтваря и достига 39.5 на 30 процента (а при разпределени протестиращи и нерешили резултатът е дори 48.6 за Имамоглу). Това не означава, че Имамоглу ще спечели със сигурност - особено предвид критиките към социолозите, раздули през 2023 г. прогнозирания резултат на Кемал Кълъчдароглу и опозиционния алианс.

Тази ситуация налага друга тактика на Имамоглу. Ако Курум говори конкретно за проблемите на Истанбул, от транспорт до строителство (самият той е бивш министър на околната среда и урбанизацията), то Имамоглу опитва да „национализира“ кампанията, каза за „Дневник“ Берк Ешен от университета „Сабанджъ“ в Истанбул.

Имамоглу умишлено опита да национализира изборната кампания, за да се представи като кандидата - противник на Ердоган и правителството с надеждата да консолидира цялата опозиция зад себе си, тъй като няма общ кандидат.
Берк Ешен, политолог

Очаквано Ердоган и Курум акцентират върху промените, наричат Истанбул занемарен, откакто Имамоглу е на власт, говорят за „Канал Истанбул“. Имамоглу също обсъжда градски теми, открива нови, завършени по време на администрацията му, обекти. Преминава обаче „и на национално ниво: например как инфлацията изяжда пенсиите в Турция“, продължава Ешен (и обръща внимание, че този път Ердоган, неизвестно защо, не увеличи заплати и пенсии, нито избра други ходове, помогнали му преди миналогодишния вот).

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган с Мурат Курум, кандидата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Истанбул.

 

Подводни камъни

Икономиката действително е препятствие пред Ердоган. Рязкото повишаване на лихвите (над 40 процентни пункта от лятото насам, след изборите) цените не падат колкото Ердоган би желал. Инфлацията наскоро достигна 67“. Резервите на централната банка намаляват отново.
Турците са недоволни от стандарта си на живот: 56% казват, попитани от „Метропол“ през декември 2023 г., че стандартът им е спаднал през предходните шест месеца, само 21.4 - че се е подобрил (22% не виждат промяна, 0.5 не знаят). Особено изострено е това усещане при избирателите на РНП - 84.2%. При тези на ПСР - 23.8.

Друг проблем е ръстът на подкрепата за Партията на новото благоденствие (Yeniden Refah Partisi) - формация на пет години, чийто председател Фатих Ербакан (син на политическия ментор на Ердоган, Неджметтин Ербакан), депутат от миналата година след предизборен пакт с ПСР, набра подкрепа на гребена на недоволството от турската официална позиция за войната в Газа. Ислямистите смятат, че Ердоган, иначе години наред войнствен срещу Израел, сега не е достатъчно твърд и искат икономически и търговски санкции. „Ако ние бяхме на власт, Израел нямаше да може да напада Газа“, каза преди дни за „Ройтерс“ заместникът на Ербакан, Мехмет Алтъньоз.

Опозиционните разделения пък не работят за Имамоглу. „Масата за шестима“ (коалиция на противниците на Ердоган) очаквано се разпадна след миналогодишния вот; лидерите затънаха във взаимни обвинения и междуособици, след като и без това омекотяваха идеологическия си дневен ред и жертвата ключови послания, за да са заедно.

Ако опозицията спечели, получава компенсация за тази загуба. Щом загуби обаче, получава най-лошото о тдвата свята: поражение, намалена електорална база, трябва да работи с действащия авторитарен лидер пет години.
Берк Ешен, политолог

Така изборите са въпрос на оцеляване и за разпокъсаната опозиция: ако РНП контролира редица общини, другите партии в бившия алианс не разполагат с този ресурс и според Берк Ешен могат само да се дистанцират от РНП и да консолидират базата си. „След четири години, тъкмо преди президентските избори, могат да постигнат по-добра сделка с РНП, а и с ПСР."

Освен това за формации като националистическата Добра партия на Мерал Акшенер (която се вижда тук на митинг в Ъспарта) няма смисъл да поддържат кандидати като Яваш и Имамоглу; Ердоган е на 70 и те се надяват след него да получат шанс за по-предно място на политическата сцена, вместо да подкрепят бъдещите си противници, продължава той.

Освен това за формации като националистическата Добра партия на Мерал Акшенер (която се вижда тук на митинг в Ъспарта) няма смисъл да поддържат кандидати като Яваш и Имамоглу; Ердоган е на 70 и те се надяват след него да получат шанс за по-предно място на политическата сцена, вместо да подкрепят бъдещите си противници, продължава той.

Изборът на кюрдите

Версиите защо прокюрдските сили не подкрепиха Имамоглу се разминават. Вотът на кюрдите отново е важен: само в Истанбул те са 10% от електората. Смята се, че много кюрдски гласове наклониха везните към Имамоглу в икономическото сърце на Турция. Не е сигурно, че сега ще се въздържат да го направят.

Новата кюрдска политическа конфигурация, ДЕМ, предлага собствени кандидати и в Истанбул. Това, на теория, отнема гласове от Имамоглу. На практика може, тъй като опонентът (с много малък шанс, около 5% подкрепа според „Метропол“) не е особено известен, този ход да е мълчалива подкрепа за Имамоглу или да „премери“ прокюрдските гласове.

ДЕМ и без това се очаква да спечели много градове в Югоизточна Турция. Колко от тях ще успее да задържи, е неизвестно. Десетки кметове бяха отстранени след 2019 г., а на тяхно място правителството на Ердоган назначи синдици. В резултат на югоизток се разрасна съпротивата срещу Ердоган. Подкрепата за него в някои провинции, особено в крепостта му Адъяман, обаче така и не спадна рязко.

Днес кюрдите са разделени да помагат ли на Имамоглу, или да покажат сила; от скорошен репортаж на „Ройтерс“ следваше, че мнозина ще изберат първото. Съществува и схващането, че те се застраховат за възможността при добър резултат на местните избори Ердоган да се почувства по-уверен да работи за наследството си и да подаде (отново) ръка на кюрдите.

Дилемата е сериозна, защото каквото и да стане, прокюрдският блок ще трябва да работи с правителството, очерняло ги и на предишните избори като свързани с ПКК. „Изборно поражение би означавало да трябва да се справят с репресивните политики на Ердоган за следващите четири години и половина. Вероятно някои прокюрдски политици чувстват, че ако вземат страната на РНП не просто намалява собственото им поле за маневри“, смята Берк Ешен.

Това ще ядоса Ердоган, който ще ги погне след изборите. А РНП или няма да желае, или ще е твърде слаба да направи нещо. Ако подкрепят РНП на местните избори, не им носи нищо. Ако подкрепят РНП на президентските, а тя загуби, не получават нищо.
Берк Ешен, политолог

Ако изберат Ердоган обаче, това само ще го окуражи, а и той е съюзник с ултранационалистическа партия. Избраният резултат е компромис: не особено силна и пламенна кампания в „крепостите“ на РНП, а в някои избирателни райони ДЕМ няма кандидати в замяна на задкулисна договорка да получат подкрепа от партията за свои кандидати в общинския съвет. Така, смята Ешен, „Ердоган вероятно няма да им се ядоса много, а кандидатите на РНП може и да спечелят“.

В Истанбул Ердоган може и да оцелее заради тези сделки. И тогава политиката ще се разгори повече.
Берк Ешен, политолог

След изборите - накъде

Теоретично не е нужно Ердоган да чака до края на мандата си: ако излезе силен от изборите и си върне контрола над големите градове, той може да реши да увеличи подкрепата си на избори, свикани от парламента. Тогава, заради вратичка в новата конституция, не действа ограничението от два мандата.

Критиците му го подозират, че с фразата „това е последният ми мандат“ 70-годишният Ердоган може просто да опитва да мобилизира избиратели. Ако обаче той говори за предаването на Турция в нови ръце, както направи по-рано този месец, то остава отворен въпросът кой ще го наследи и кого готви да поеме властта.

Много зависи от резултат от вота в неделя.

„Ако Имамоглу спечели в Истанбул, ще е много трудно Ердоган да продължи да управлява страната“, каза Берк Ешен. „Имамоглу ще го е победил за трети път, с готов екип за местното правителство и действащи проекти, ще работи за много бързи постижения следващата година. А това ще поддържа натиска върху Ердоган." Особено предвид икономическите трудности, за справянето с които той в момента няма полезен ход. Натискът над него ще нарасне - и от Имамоглу, и от ислямистката YRP.

Ако Ердоган загуби в големите градове като Истанбул, вероятно ще го припише на затегнатата парична политика на Мехмет Шимшек от миналите избори насам. Може да има натиск да смени курса. Но ако го направи, се връщаме към Турция от 2021-2023 г., а това не е устойчиво за следващите 3-4 години, смята още изследователят

Ако Ердоган загуби в големите градове като Истанбул, вероятно ще го припише на затегнатата парична политика на Мехмет Шимшек от миналите избори насам. Може да има натиск да смени курса. Но ако го направи, се връщаме към Турция от 2021-2023 г., а това не е устойчиво за следващите 3-4 години, смята още изследователят

При това Ердоган много по-трудно би се разправил с Имамоглу по модела на бившия кюрдски лидер Селахаттин Демирташ, предвид популярността, видимостта и етноса му. „Победата на Имамоглу би била ужасна новина за Ердоган и мисля, че промяната на конституцията ще е много трудно постижима цел."

Ако опозицията задържи властта в повече големи градове, които взе преди пет години, това ще ѝ помогне да се покаже като алтернатива на Ердоган и в бъдеще.

Ако обаче спечели, Ердоган ще е накърнил сериозно репутацията на най-големия си съперник, ще си върне Истанбул и може да го използва за патронажните си цели, а и да продължи стабилизирането със сегашния монетарен курс, продължава Ешен. Според него това би довело до бъркотия в опозицията, а и би улеснило намирането на конституционно мнозинство при 320 депутати за управляващите и нужни едва няколко десетки за промяна.

Ако Имамоглу загуби, много политици в опозиционния лагер ще разберат, че Ердоган ще е тук, докато не напуске политиката. А не мисля, че ще отстъпи и няма да се кандидатира пак.
Берк Ешен, политолог

Загуба на Имамоглу може да утвърди курса към затопляне със Запада, но не без периоди на конфронтация, включително вътрешнополитически - например чрез обещаваната от години от него нова конституция с акцент върху семейните ценности и може би полезни изборни промени.

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини