В понеделник, 1 декември, на електронната платформа за търговия на нюйоркската стокова борса барел петрол се търгуваше за 47,36 долара.

Цената на петрола в момента е на най-ниските си нива от три години насам и с около 100 долара по-евтина от пика, регистриран през юли тази годира.

Последното падане на цената дойде след като членовете на ОПЕК се събраха на извънредна среща в Кайро миналия уикенд и не успяха да се споразумеят за орязване на квотите, въпреки намаляващото търсене.

Това кара мнозина анализатори да очакват последващо допълнително падане на цената, показва анализ на The Economist.

Много хора биха се зарадвали на новината за драстичния спад в цената на горивата. Правителствата, които се бориха за справяне с инфлацията по-рано тази година, изпитаха известно облекчение.

Най-бедните народи, които харчат три четвърти от доходите си за прехрана, бяха особено чувствителни от покачването на цената на енергийния ресурс, което съответно водеше до покачване на цената на хранителните продукти.

Вълна от недоволство се надигна от Индия до Камерун.

С падането на цената на петрола дойде и съсредоточаването на правителствата върху проблема с дефлацията. За разлика от времето на непрекъснато повишаващите се цени, монетарната политика в такива условия не би изпитала никакво колебание да намали драстично лихвените равнища.

Не всичко, свързано с ниската цена на петрола обаче е повод за радост. Особено силно това важи за волатилността на цената, която не носи сигурност за потребители и производители.

Обезпокоителен е фактът, че резкият спад на цената е симптом за силно влошаване на световната икономика – търсенето намалява в резултат на стагнация на икономиката или намаляването на ръста й навсякъде по света.

Допълнителен негативизъм за развитието на американската икономика придаде и спада на индекса Dow Jones със 7,7% в понеделник, което беше последвано и от спад на японския пазар.