Главният прокурор ще може да спира сделки за 48 часа без съдебен контрол

Главният прокурор или негов заместник да може да спира финансови операции или сделка с имущество за срок от 48 часа. Това ще може да се случва в изключителни случаи, предвиждат извънредни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от депутати от четири различни групи (ГЕРБ, ДПС, БДЦ и Патриотичния фронт). Подписали са се бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, Валери Симеонов и Четин Казак.

За тези промени съобщи лично премиерът Бойко Борисов в петък, като уточни, че те са били изготвени след среща с "прокурорите и службите". Вчера пък главният прокурор заяви, че не бил сигурен откъде идва инициатива за тези промени. От неговите изявления, въпреки че не беше докрай конкретен, става ясно, че той приема такива правомощия, но само ако за тях е предвиден съдебен контрол.

Във внесените промени това не е записано. Освен това различното е че срокът, който главният прокурор ще има е двудневен, а не тридневен. Така няколко дни, след като премиерът Борисов поиска да се вмени такова правомощие на Сотир Цацаров, волята му беше изпълнена.

С промените в НПК се създава нов член 203а, който предвижда още органите на досъдебното производство да вземат необходимите мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общоопасно деяние, както и временно да изземват средствата, с които би могло да се извърши престъплението. Тези действия на прокуратурата ще подлежат на съдебен контрол пред първоинстанционен съд.

Сред кратките мотиви е записано, че с текстовете се цели да се създаде възможност за реакция на органите на досъдебното производство в неотложни случаи при липса на друга възможност за предотвратяване на умишлено престъпление.

За новото правомощие на главния прокурор вносителите пишат, че то ще може да се осъществява при "непосредствена опасност, която не може да бъде предотвратена по друг начин". Депутатите оправдават новото изключително правомощие с това, че за главния прокурор такова е предвидено и в друг член от НПК. А по този начин се създавали условия, прокуратурата да изпълни в пълен обем конституционните си правомощия.

Засега от Реформаторския блок по-скоро са на позиция, че няма да подкрепят промените. БСП пък изрази готовност да гласуват нововъденията, ако има достатъчно гаранции, че ще се спазват правата.

Прокурорът като страна по дела, за да защитава имуществени права и законни интереси

Освен в НПК, петимата депутати са внесли и предложения за промени в Гражданския-процесуален кодекс. Там те са разписали два нови текста – чл. 26а, според който "съдът уведомява прокурора, когато предмет на правния спор са имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица ползващи се от особената закрила на закона" и чл. 26б, според който "прокурорът може да обжалва всеки подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".

Промени се предвиждат в чл. 26 на ГПК, който разписва страните в процеса. В ал. 4 се предвижда: "прокурорът може да започне предвидените в този кодекс производства в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото".

Прокуратурата ще може да встъпва в образувано производство, когато това е необходимо за защита на имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. В тези случаи да изразяват и писмено становище по гражданските дела, предвиждат двете нови алинеи на чл. 26, разписани от петимата депутати.

Създава се и нова ал. 6 в чл. 145 от Закона за съдебната власт, който ще позволи на прокуратурата да започва производства по граждански дела и да участва в тях в предвидените от закона случаи.

"създаване на общ принципен подход при определяне на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство"

Мотивите за тези промени обясняват, че идеята е да се създаде общ принципен подход при определян на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство. "Прокуратурата не може да бъде ограничавана със закон за участието й в правен спор относно сключване и изпълнение на сделки на държавата и общините в нарушение на изискванията на граждански закони и на добросъвестността ако страните имат неправомерно поведение и не са заинтересовани да бъдат атакувани по съдебен ред сключените между тях сделки. Всяка сделка, по която е страна държавата или община и която уврежда техния имуществен интерес, представлява неправомерен юридически факт, който е правно нетърпим и трябва да може да бъде атакуван по съдебен ред от прокурора", пишат депутатите.

Източник: http://www.dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини