12 °C

Петко Радев е пропускал Празника на народната музика само когато е бил в чужбина

С почетен плакет на община Първомай, грамота, поздравителен адрес, почетен знак на XV Празник на тракийската народната музика и песен, с много цветя и аплодисменти в Първомай беше отбелязан 80-тия рожден ден на виртуозния кларинетист акад. проф. Петко Радев.  Той е роден на 9 април 1933 г. в с. Свобода, Хасковска област. Завършил е Държавната музикална академия - София, в класа по кларинет на проф. Сава Димитров.

Бил е солист-кларинетист в оркестъра на БНР; първи кларинетист на Софийската филхармония и на оркестъра на Миланската скала. Преподавал е кларинет в Държавна музикална академия - София. Професор по кларинет в Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив.

Носител е на много награди, между които: първа награда на ІІІ общобългарско състезание за певци и инструменталисти; първа награда на ІV младежки фестивал в Букурещ (1957);  първа награда на конкурса за кларинетисти в Женева.

Журирал е международни конкурси като  „Пражка пролет“ в `Женева, Москва, Букурещ, Милано, Лисабон и др.
Провежда майсторски класове в България, Румъния, Гърция, Италия и др.

Т.К.: Честит юбилей! Как празнува човек когато е на 80 години?

П.Р.: Този мой юбилей вече не знам за кой път се празнува. Имахме официално честване в Музикалната академия в София точно когато навърших 80 години. След това бях на майсторски клас в Созопол и там направих също едно честване. Мои колеги  ме изненадаха с един много приятен концерт с колеги музиканти от цял свят – един беше дошъл от Париж, друг от Лондон, трети от Америка. Те го бяха подготвили без мое знание, криеха го. Много приятна изненада, едно хубаво честване, видях се с хора които не очаквах да видя.

След това в Асеновград се срещнах с колеги по линия на народната музика и там пак го чествахме. Сега тук в Първомай бях жури на Празника на народната музика и тук решили пак да отбележат моята годишнина – добре, аз нямам нищо против… Нека да седя все на 80 – да не отиват повече нататък годините, че започнаха да натежават.

Т.К.:Всички тези чествания означават, че имате много приятели?

П.Р.:Имам приятели от всички жанрове и етноси – всякакви хора ме спират, искат да говорим. Аз понякога имам и други задължения и се опитвам да обърна внимание на всички, но понякога е набързо. Сега най- важното ми задължение беше да журирам.  Но тук, в Първомай много ме познават. Особено ромите. Пълно е и с котленски цигани. Дошли са заради Младен Малака, но са и много мои хора. Срещат ме със съпругата и ме поздравяват. Тя ме пита: „коя беше тази дето те поздрави?“ И аз ѝ отговарям: „ами аз не ги познавам, те мен ме познават“.

Т.К.:На колко празници в Първомай сте присъствал?

П.Р.:Не знам, не съм ги броил. Но съм пропускал само когато съм бил в чужбина. Но помня, че още в първите години бях инициатор да бъдат поканени оркестър Хоро. Тогава се представи Иван Милев, Никола Илиев с Конушенски оркестър. Но оркестър „Хоро“ се представиха много добре и на тракийска сцена.

Празникът в Първомай е наистина един много хубав празник. Радвам се, че Първомай поддържа тази традиция толкова много години. Много малко такива празници останаха. Народната музика няма много такива изявени форуми след надсвирването в Стамболово, останаха в Първомай, Дъбене и в Дълбок извор има и още няколко места на които се събират сватбарски оркестри.

Т.К.:Тази година конкурсът „С мелодиите на Стойчо Кузмов се проведе в по- различен формат. С какви критерии определихте най- добрите?

П.Р.:Имаше регламент на конкурса. Но аз бях разочарован, защото малко се свириха от мелодиите на Стойчо Кузмов. Те свириха много музика от региона. Свириха се много хора и ръченици на Първомайската група, на Леновската група, на Садовската група. Но музикантите може би не бяха много добре запознати с регламента и особено с музиката на Стойчо Кузмов. Все пак имаше хора, които свириха това, което се очакваше и ние ги отличихме. Но в този смисъл имахме малко разочарование, но явно от дистанцията на времето по- младите не познават тази музика, свирят друга народна музика.

Т.К.:А изучава ли се някъде творчеството на Стойчо Кузмов, в Академията не се ли учи?

П.Р.:Неее, за съжаление. България е една от малкото страни, в които  на кларинет не се изучава народна музика. Понеже тези две дини съм ги носил винаги – сега вече не, но до скоро свирех и народна музика, а класиката ми беше постоянната професия, та сега като не действащ музикант се събирам с приятели, следя народната музика, слушам и класика, следя всякакви жанрове – някак си те ме съпътстваха през целия живот. До колкото съм запознат, в Турция например, имат клас по народна музика. Те имат един кларинет в сол строй и имат специално преподаватели по класическа музика и преподаватели по сол-кларинет.

Т.К.: Може би трябва да ги поканим и да обменим опит?

П.Р.: Ами ние, без да искаме вече сме ги поканили. Във всички турски сериали може да се чуе музика на този кларинет - той звучи много носталгично, много нежно и се изпълнява от много добри майстори. 

Може би трябва да кажа и това, че тази година АМТИИ в Пловдив имат идея в Академията да може да се защити магистратура на тема „Фолклор на кларинет“. Даже сега от мен искат да дам идеи, материали за изучаване на народната музика. Нямаме още никакъв опит в това отношение. Идеята е похвална, на мен много ми харесва. Аз много ще се радвам ако някой от моите студенти защити магистратура в тази област – фолклор.

Т.К.: А победителите в конкурса единодушно ли ги избрахте?

П.Р.: Единодушно. Ние и тримата сме хора, които познаваме из основи тази музика и няма начин да не оценим хубавото. Никола Илиев е преподавал тази музика в читалището. Ректорът на АМТИИ Милчо Василев е специалист в тази област и познава основно тази музика, аз – също.

Т.К.: При вас се срещат фолклорът с класиката. Кой е най-добрият композитор на класически кларинет? За вас, лично?

П.Р.:Няма такава класация. На кларинет има много добри автори, които са писали произведения за кларинет. За нас е голямо богатство, че имаме произведения от Брамс, от Вебер,  имаме от Моцарт, Хиндимит. Има автори, на които аз обичам всички произведения, до които съм се докосвал. Аз много харесвам Шостакович, Малер, но те не са писали само за кларинет. Аз 50 години съм свирил в оркестър и като оркестрант съм залюбил тази музика.

Т.К.: Кое е по- лесно- фолклорният музикант да засвири Брамс или обратното?

П.Р.: Ооо, не са правени такива сравнения. Но радостното е, че много мои ученици и други, които са завършили Академията, просвириха народна музика, вкараха нови елементи в нашия инструмент. Свирят го с нов звук, имат много хубави познания що се отнася до постройката на едно произведение. Имат друг вкус. И това е най- хубавото, че се развиват и те, и музиката.

Теодора Кирякова

Източник: Parvomai.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Хороскоп за 14.04.2021

Последни новини