15 °C

150 години църквата почита светите равноапостоли Кирил и Методий

Преди 150 години - от 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий

Българската православна църква почита днес светите братя Кирил и Методий и отбелязва възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г.

Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична Света Литургия.

През 1980 г., папа Йоан Павел II обяви славянските първоучители за покровители на Европа.

В началото на 860-те год. в Централна Европа се оформя съюз между Немското кралство и България, насочен срещу Великоморавия. Подпомогнат от българите, крал Лудвиг Немски нахлува във Великоморавия. Ето защо през същата 862 година княз Ростислав провожда пратеници при византийския император Михаил III с молба за помощ. Той моли да му бъдат изпратени християнски мисионери , които да проповядват на славянски език. Така той иска да премахне немското влияние в страната си. Византия се съгласява, тъй като по този начин цели да спечели съюзник и да неутрализира немското влияние. Ромеите решават да изпратят братята Кирил и Методий, тъй като те са се доказали като мисионери. През пролетта на 863 година те са посрещнати тържествено във Великоморавия заедно с учениците си във Велеград. Там те създават много училища, проповядват на славянски език, обучават много ученици. Константин-Кирил Философ поставя основите на славянската литургия, която, макар да има някои византийски елементи, като цяло притежава самобитен облик.

След 40-месечен престой във Великоморавия братята заминават за Константинопол, тъй като немското духовенство ги обвинява в неканоничност на проповедническата дейност и "несвещеност" на езика. През 867 г. във Венеция Кирил води диспут срещу привържениците на триезичната догма, където блестящо защитава правото на всеки народ да тачи Бога на свой език.

Със своята проповедническа дейност братята Кирил и Методий успяват да наложат славянската азбука сред част от западните славяни. Поставя се началото на славянската азбука, която през следващите векове се разпространява и сред други славянски народи, Така тя достига и до България.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.

На страниците на "Цариградски вестник" от 26 април 1858 г. се съобщава, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват Св.Св. Кирил и Методий вместо Три светии като училищен празник.

Светският празник за Св. Св. Кирил и Методий, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато църквата вече е почитала създателите са славянската писменост.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май има в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени...". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста и песента се превръща в български училищен химн.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) на Св.св. Крил и Методий и светски (24 май) - Ден на слваянската писменост и българската култура.

Днес се провежда и традиционният ученически поход от Рилския манастир - до гроба на Св. Иван Рилски, с който се отбелязва денят на Светите равноапостоли Кирил и Методий.

Източник: Parvomai.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Хороскоп за 14.04.2021

Последни новини