Адвокат Димитър Ангелов не е особено популярна личност в Първомай. Друго е като се каже Удо. Много се сещат за рок, китари и сцена. Срещаме се с него преди 1 юли. Защото по инерция свързваме Джулая с рок-музиката. Както обикновено и сега Удо ни изненадва.

- Кое беше първо – музиката или правото?

- Музиката. Няма място за съмнение. Защото избрах правото когато разбрах, че няма да стана велик музикант. Освен това работата ми е като музика. Шегувам се, но е истина, че с музиката релаксирам. Почивам си докато пиша или изпълнявам песни.

- Къде ще посрещнеш Джулая?

- Ами аз не го усещам като празник. Това е празник на хората, които са живели поне 10 години преди мен. Аз съм израснал с друго поколение. Вярно е, че съм част от социализма, но много малко. Аз не съм имал техните борби и стремежи за свобода и разкрепостяване на духа.

- Значи няма смисъл да те питам за първия ти Джулай?

- Не, питай ме. Помня го – беше преди 3 години във Варна. Това че харесвам рок- музика и свиря в рок-група не задължително да ме свързва с Джулая.

- А как се свърза с групата със сложното име IVORY TWILIGHT ?

Аз не бих измислил такова име. Тази група ме впечатли на един концерт през 2005г. Много ме изненадаха защото звучаха приятно и защото бяха единствените, които не изпълняваха кавъри на популярни рок-парчета. Те свиреха тяхна музика и то много хубава тяхна музика. Споделих го със солистката им. След няколко месеца тя ми се обади и ме покани да свиря с тях на мястото на напусналия им басист. Така се започна. Сега има още една промяна- започнахме да пишем песни и на български език. И спечелихме от това. На един от последните ни концерти публиката пееше с нас. Знаеше текстовете. А това е супер готино. Продължаваме да пишем наша музика. Не харесвам имитациите Има много добри групи, но те пеят кавъри и когато все пак изпеят нещо тяхно стават скучни.

- С кои по- известни групи сте свирили?

- Епизод, Б.Т.Р., Подуене блус бенд, Хиподил, Manowar …

- Сериозно ли с Manowar?

- Не, шегувам се. Те бяха в Каварна, ние във Варна. Но имаше хора, които са били там и после дойдоха и при нас…

- Смяташ ли се вече за улегнал? Трябва да съчетаваш рок-музика и право.

- Е, да. С тази професия няма как да бъде. А и вече съм баща. Макар, че и за музиката, и за правото е важно да не се приемат прекалено сериозно – важно е да се върши работа с достойнство. Аз понякога вкарвам малко рок енд рол в работата си, за да накарам клиентите да се почувстват по-спокойни, скъсявам дистанцията. От друга страна много е добре да има правила в музиката и в целия този бизнес. И в правото, и в музиката трябва да се забавляваме. Абсолютно сериозно ти го казвам – адвокатската работа предлага неочаквани забавления, стига да погледнеш под този ъгъл на нещата.

- Като спомена Никита – дъщеря си, какво би избрал за нея – музика или право?

- Човек. Най-важното е да стане човек и тогава тя сама ще направи правилния избор.

- Знам, че децата ни променят. Не те ли е страх от конфликта между поколенията?

- Когато си млад всичко е бунтарско и всички възрастни са „захлупени консерви“. И когато си млад се чувстваш неразбран. А с времето се превръщаш в тези, които не си харесвал. И не е защото са ти промили мозъка, а защото започваш да разбираш, че са били прави. Сега често си повтарям: „Прав е бил дядо ми за…еди какво си“ Защото на какво ме е учил дядо ми? На елементарни неща: като станеш, да си измиеш очите и да кажеш „добро утро“.Звучи прозаично, но е вярно. Лошото е, че все по- късно го разбират това младежите. Сега съм преподавател по риторика в Пловдивски университет и непрекъснато го виждам това- все по-късно стават отговорни.

Интервю на Теди Кирякова