Вдъхновен от успешната си блокада на Ормузкия проток по време на войната, Иран насочва вниманието си към една от невидимите, но ключови артерии на световната икономика – подводните интернет кабели, положени под водния път, съобщава CNN. Те пренасят огромни обеми интернет и финансов трафик между Европа, Азия и Персийския залив, а Техеран заявява намерение да въведе такси за най-големите технологични компании в света за използването на подводните кабели, преминаващи през Ормузкия проток.
Според свързани с държавата медии трафикът може да бъде прекъснат, ако те не са готови да платят. Законодатели в иранския парламент са обсъждали план, който би могъл да засегне подводната инфраструктура, свързваща арабските държави с Европа и Азия.
„Ще въведем такси за интернет кабелите“, посочва военният говорител на Иран Ебрахим Золфагари в платформата X.
Медии, свързани с Революционната гвардия, твърдят, че планът на Техеран предвижда компании като Google, Microsoft, Meta и Amazon да спазват иранското законодателство, а операторите на кабели да плащат лицензионни такси за преминаване през района, като поддръжката и ремонтите да бъдат поверени единствено на ирански изпълнители.
Не е ясно как Техеран би наложил подобни изисквания върху технологичните гиганти, които по принцип са ограничени да извършват плащания към Иран заради строгите американски санкции. Затова част от експертите приемат тези изявления по-скоро като политически натиск, отколкото като приложима политика. На този фон държавни и проправителствени ирански медии отправят завоалирани заплахи за евентуални щети по кабелите, които пренасят трилиони долари в глобални данни и поддържат световната интернет свързаност.
Подводните кабели формират гръбнака на глобалната комуникация, като пренасят по-голямата част от световния интернет трафик. Потенциални атаки срещу тях биха засегнали не само скоростта на интернет, но и банкови системи, военни комуникации, облачни инфраструктури за изкуствен интелект, както и онлайн услуги като дистанционна работа, стрийминг и гейминг. Затова и тези заплахи се разглеждат като част от стратегия за демонстрация на контрол над Ормузкия проток и за гарантиране на оцеляването на режима чрез налагане на висока цена върху глобалната икономика, посочват анализатори.
Няколко ключови междусистемни подводни кабела преминават през района, но заради рисковете повечето оператори избягват ирански води и ги концентрират по-близо до Оман. Въпреки това поне два кабела – Falcon и Gulf Bridge International – преминават през ирански териториални води.
Макар Иран да не е заявил директно намерение за саботаж, официални лица и държавни медии многократно говорят за възможни ответни действия срещу противниците на Техеран в региона, включително чрез асиметрични методи. Експерти предупреждават, че подводната инфраструктура е уязвима заради възможностите на Революционната гвардия да използва водолази, миниподводници и подводни дронове, което би могло да предизвика т.нар. „каскадна дигитална катастрофа“ на няколко континента.
Потенциални прекъсвания биха засегнали интернет свързаността в страните от Персийския залив, включително критични енергийни и банкови системи. Индия също би могла да понесе сериозни щети заради зависимостта си от аутсорсинг индустрията. Засегнати биха били и ключови цифрови коридори между Азия, Близкия изток и Европа. Все пак, макар регионалните последици да са значителни, анализи сочат, че кабелите, преминаващи през Ормузкия проток, носят под 1% от глобалния международен интернет капацитет към 2025 г.
Исторически подводните комуникационни кабели са обект на стратегически действия още от XIX век, включително по време на световните войни. Днес обаче значението им е многократно по-голямо, тъй като дори малки прекъсвания могат да доведат до глобални икономически смущения. Експерти отбелязват, че ремонтът на такива кабели е сложен процес, който изисква специализирани кораби и време, а в региона наличният капацитет за поддръжка е ограничен.
Иранските медии представят идеята за такси върху кабелите като съвместима с международното право и се позовават на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. Въпреки това правни експерти подчертават, че Ормузкият проток е естествен воден път с различен правен режим от изкуствени канали като Суецкия.
Според анализатори Иран демонстрира, че е наясно със стратегическото си влияние в региона, но остава неясно доколко реално би могъл да го използва без сериозни последици за глобалната икономика.
