Ключовата система от океански течения в Атлантическия океан изглежда значително по-вероятно да се срине, отколкото се е смятало досега. Според ново научно изследване, цитирано от The Guardian, климатичните модели, които предвиждат най-силно забавяне на течението, всъщност се оказват най-близки до реалността. Учените определят резултатите като „много тревожни“, тъй като евентуален срив би имал тежки и дългосрочни последици за Европа, Африка и Америка.
Става дума за Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) – основен елемент от глобалната климатична система, който пренася топли тропически води към северните ширини, включително Европа и Арктика. Там водата се охлажда, става по-плътна и потъва в дълбините, като задвижва глобален „конвейер“ от океански течения.
Според учените тази система вече е най-слаба от около 1600 години в резултат на климатичните промени, като още през 2021 г. са засечени сигнали, които могат да показват приближаване към критична „точка на пречупване“. В геоложкото минало AMOC вече се е срутвала.
Досегашните климатични модели дават много различни прогнози – от почти никакво допълнително забавяне до драматично отслабване с около 65% до края на века, дори при сценарий с рязко ограничаване на въглеродните емисии. Новото изследване обединява реални океански наблюдения с моделите и стеснява тази несигурност. Заключението е, че до 2100 г. е вероятно отслабване между 42% и 58%, което според учените почти неизбежно ще доведе до колапс.
Последствията от подобен сценарий биха били глобални. AMOC влияе върху валежните зони, от които зависят милиони хора за земеделие. Негов срив би изместил тропическия дъждовен пояс, би довел до по-сурови зими и засушавания в Западна Европа, и би ускорил покачването на морското равнище с между 50 и 100 сантиметра в районите около Атлантика.
Ръководителят на изследването Валентин Портман от френския изследователски център Inria посочва, че моделите показват по-силно отслабване от очакваното и че системата се доближава до критична граница на стабилност.
Германският климатолог проф. Щефан Рамсторф от Института за климатични изследвания в Потсдам определя резултатите като „важни и много обезпокоителни“. По думите му именно най-песимистичните модели се оказват най-съвместими с реалните наблюдения, което означава, че бързото отслабване на течението до края на века е по-вероятният сценарий. Той предупреждава също така, че рискът от преминаване на „точката на необратимост“ може да се реализира още в средата на този век и че подобен срив трябва да бъде предотвратен на всяка цена. Според него дори при по-ранни оценки за малка вероятност последствията са били твърде сериозни, а сега вероятността изглежда значително по-висока.
Учените обясняват, че отслабването на AMOC се дължи основно на затоплянето на Арктика, което забавя охлаждането и потъването на водите. По-топлата вода е по-лека, а допълнителното увеличаване на валежите и притока на сладка вода намалява солеността и плътността, което допълнително отслабва циркулацията в порочен кръг.
Новото изследване, публикувано в списание Science Advances, използва различни методи за съпоставяне на наблюдения и модели и установява, че един по-рядко използван статистически подход – т.нар. „ридж регресия“ – дава най-надеждни резултати. Според учените моделите дори подценяват риска, тъй като не включват допълнителното навлизане на сладка вода от топенето на ледовете в Гренландия, което допълнително би ускорило отслабването на течението.
