На 18-ти февруари 2026 г. се навършват 12 години от смъртта на Димчо Михалевски. Една от най-ярките личности на БСП в Кърджали. Той беше народен представител, заместник-министър в Министерството на регионалното развитие, председател на комисията по регионална политика и местно управление и заместник-председател на парламентарната  група на Коалиция за България. Почетен гражданин на Златоград и почетен граждани на Кърджали. Член на Висшия съвет на БСП.

Борбен дух, човек с неоспорима воля, силно чувство за справедливост и огромен интелект. Сега, когато БСП изживява проломен момент, която под въпрос е нейното съществуване, той ни липсва много, точно сега той щеше да свърши страхотна работа. Да вдигне обезверените, да даде смелост на изплашените, да поведе готовите на борба за левите идеи. Но съдбата реши друго.

Изминаха 12 години. През това време Кърджали даде много заместник-министри, министри и дори Председател на Народното събрание. Много от тях вече дори не помним. А онези, за чиито имена все още се сещаме, не направиха дори и една десета от това, което направи Димчо Михалевски за Кърджали. Само ще припомня на сегашния кмет на Кърджали, който се гордее с масовото асфалтиране на областния център, че не е направил и половината от улиците, които ремонтира и покри с нов асфалт Димчо Михалевски. А те бяха основния приоритет на Димчо, той движеше много по-важни за града и за държавата ни проекти.

Сега между България и Гърция няма граничен контрол. От няколко седмици и парите са едни и същи. Да стигнеш до Комотини е по-лесно, отколкото до Пловдив, Хората дори не си спомнят че там, на Маказа, на 31-ва пирамида, доскоро стояха граничари с кучета и автомати, а родопчани мечтаеха за Бялото море и живееха със спомените на своите баби и дядовци. Как са ходили на пазар в Ксанти или Комотини, как са купували риба и маслини от Порто Лагос, как са карали копринени пашкули до Димотика и Суфли.

Ние, по-възрастните, знаем. И помним, че много наши правителства и дипломати имат заслуга днес на практика да няма граница за хората от Гърция и от България. Но най-голяма беше ролята на Димчо Михалевски.

За това сега, когато всеки път минавам през границата ни с Гърция, душата ми се свива. Забравихме го много бързо, не му отдадохме онази почит, която времето му отреди.

Барелеф на Димчо Михалевски на Маказа! Той го заслужава.

Назми Мюмюн