Берберинът, растително съединение, често рекламирано като помощно средство за отслабване и прочистване на черния дроб, не е по-полезно от плацебо за намаляване на висцералните и чернодробните мазнини.

Това е заключението, до което стигат авторите на многоцентрово клинично проучване, публикувано в JAMA Network Open.

Рандомизираното, двойносляпо проучване включва 337 възрастни със затлъстяване и метаболитно свързана мастна чернодробна болест, но без диабет. В продължение на шест месеца едната група е приемала берберин, а другата - плацебо. Основните показатели за резултата са били промените в площта на висцералната мастна тъкан (мазнините около вътрешните органи) и съдържанието на мазнини в черния дроб, измерени с помощта на компютърна томография. Не са открити значителни разлики между групите.

Прекомерното затлъстяване (телесни мазнини) засяга повече от 40% от световното население. Висцералната мастна тъкан (VAT - Visceral adipose tissue) се отнася до мазнини, съхранявани в коремната кухина около органите. Стеатозното чернодробно заболяване, свързано с метаболитна дисфункция (MASLD - Metabolic dysfunction-associated steatotic liver disease), се отнася до мазнини, съхранявани в черния дроб. И двете са свързани със системна инсулинова резистентност, възпаление и кардиометаболитен риск.

Агонистите на рецептора на глюкагоноподобен пептид 1 (като семаглутид, продаван като Ozempic и Wegovy) намаляват висцералните мазнини и чернодробните мазнини. Дългосрочната употреба е ограничена от възстановяване на теглото след спиране на приема, стомашно-чревни нежелани реакции и високата цена.

Берберинът е биоактивен алкалоид, получен от определени растения. Берберинът действа предимно чрез активиране на аденозин монофосфат киназа и извънклетъчни регулирани протеин кинази, като стимулира усвояването на глюкоза и мастни киселини и инхибира de novo липогенезата. Остава неясно дали ефектите за намаляване на мазнините се разпростират и върху индивиди с нормални нива на глюкоза, а ефектите върху VAT (висцералната мастна тъкан) досега не бяха изследвани.

Първични резултати след шест месеца

В новото проучване, публикувано в JAMA Network Open, изследователите провеждат многоцентрово, двойно-сляпо рандомизирано плацебо-контролирано клинично проучване, за да оценят ефикасността и безопасността на берберина за намаляване на площта на висцералната мастна тъкан и съдържанието на мазнини в черния дроб при индивиди без диабет със затлъстяване и стеатотично чернодробно заболяване, свързано с метаболитна дисфункция.

В групата, приемаща берберин, висцералните мазнини остават средно почти непроменени. Плацебо групата показва средно -2,0% със стандартно отклонение от 14,4%, докато групата на берберин показва средно -0,6% със стандартно отклонение от 16,7%.

Съдържанието на мазнини в черния дроб не показва значителна разлика между групите. Плацебо групата показва средно -1,1% със стандартно отклонение от 5,1%, докато групата на берберин показва средно 0,1% със стандартно отклонение от 6,2%.

Берберинът е свързан с по-голямо намаление на холестерола в липопротеините с ниска плътност, аполипопротеин B и високочувствителния C-реактивен протеин в сравнение с плацебо.

Участниците са наблюдавали намаляване на нивата на „лошия“ холестерол (LDL) - холестеролът в липопротеините с ниска плътност се е променил с -7,72 mg/dL, аполипопротеин B се е променил с -3,42 mg/dL, а високочувствителният C-реактивен протеин се е променил с -0,072 mg/dL.

Тези ефекти обаче не са били съпроводени с намаляване на телесните мазнини.

Визуален абстракт. Кредит: DOI: 10.1001/jamanetworkopen.2025.54152

Преддиабет и безопасност

Броят на случаите с ремисия от преддиабетно състояние до нормален глюкозен статус не се различава съществено сред участниците с преддиабет в началото на изследването. Плацебо групата показва 10 от 62 при 16,1%, докато групата на берберин показва 14 от 64 при 21,9%.

Авторите подчертават, че откритията оспорват широко разпространеното схващане, че берберинът може да се бори с абдоминалното затлъстяване и стеатозата на черния дроб при хора без диабет.

Те смятат, че добавката може да има ограничен ефект върху липидните профили и възпалението, но не решава основния проблем с излишните мазнини, което е важно да се вземе предвид при избора на стратегии за лечение и превенция.

Справка: Lubi Lei et al, Berberine and Adiposity in Diabetes-Free Individuals With Obesity and MASLD, JAMA Network Open (2026). DOI: 10.1001/jamanetworkopen.2025.54152

Източник: Berberine shows no advantage over placebo for reducing liver and belly fat, Justin Jackson, Medical Xpress