„Не бива да очакваме, че Тръмп и лоялните му MAGA последователи доброволно ще предадат Белия дом на демократ през 2029 г."

„Доскоро се въздържах да използвам „думата с Ф“, за да опиша президента Тръмп. От една страна, имаше твърде много елементи на класическия фашизъм, които сякаш не се вписваха. От друга – самият термин е бил употребяван толкова често, че почти е изгубил смисъла си, особено от хора с леви убеждения, които са склонни да наричат „фашист“ всеки, който се противопоставя на абортите или на политиките за позитивна дискриминация. Освен това понятието е неясно дефинирано дори от собствените си привърженици. Още от самото начало фашизмът е бил вътрешно противоречива и несистематична доктрина и дори днес учените не могат да постигнат съгласие относно неговото определение. Първоначалната му италианска версия се е различавала от германската, тя – от испанската, а испанската – от японската.

Приех определението на президента Байдън за движението MAGA като „полуфашистко“, защото някои паралели бяха болезнено очевидни. Тръмп безспорно беше авторитарен и несъмнено – патримониалист. Отвъд това обаче, най-точното описание ми се струваше психологическото, формулирано от Джон Болтън, съветник по националната сигурност на Тръмп през първия му мандат:

„Той слуша Путин, слуша Си, слуша как те говорят за управление без да бъдат обременени от несговорчиви законодателни органи, без да се тревожат какво може да направи съдебната власт, и си казва: защо аз да не мога да правя това? Според мен това не означава да си фашист, [нито] да имаш теория за начина, по който искаш да управляваш. Това е просто: защо аз да не мога да се забавлявам по същия начин, по който те се забавляват?“.

Преди година писах, че управленският режим на Тръмп представлява разновидност на патримониализма – форма на управление, при която държавата се третира като лична собственост и семеен бизнес на лидера. Това все още е вярно. Но, както отбелязах и тогава, патримониализмът е стил на управление, а не формална идеология или система. Той може да се прилага върху най-различни организационни структури – не само върху национални правителства, но и върху градски политически машини като „Тамани Хол“, върху престъпни групировки като мафията, и дори върху религиозни култове. Тъй като единственият му твърд принцип е личната лоялност към „шефа“, той няма конкретна програма. Фашизмът, за разлика от това, е идеологически, агресивен и – поне в ранните си етапи – революционен. Той се стреми да доминира над политиката, да смачка съпротивата и да пренапише обществения договор.

През изминалата година управлението на Тръмп, което първоначално изглеждаше като опит да превърне държавата в свое лично забавление, явно се насочи към доктринален и оперативен фашизъм. Апетитът на Тръмп за „жизнено пространство“, претенцията му за неограничена власт, подкрепата му за глобалната крайна десница, политизирането на съдебната система, използването на демонстративна жестокост, показното погазване на права, създаването на национална паравоенна полиция – всички тези развития говорят за нещо далеч по-целенасочено и зловещо от обикновена алчност или ганстеризъм.

Когато фактите се променят, променям и мнението си. Последните събития изведоха стила на управление на Тръмп в много по-ясен фокус. Най-точното определение за него е „фашистко“, а нежеланието да се използва този термин вече започва да изглежда извратено. И това не е заради едно или две действия на него или на неговата администрация, а заради тяхната съвкупност. Фашизмът не е територия с ясно очертани граници, а съзвездие от характеристики. Когато погледнеш звездите заедно, съзвездието ясно се очертава.

Разрушаване на нормите

Още от самото начало на първата си президентска кампания през 2015 г. Тръмп съзнателно преминаваше и трошеше всички граници на общественото приличие: той се подиграваше с военния героизъм на сенатор Джон Маккейн, осмиваше лицето на своята съперничка Карли Фиорина, привидно се подиграваше с менструацията на водещата на Fox News Мегин Кели, оклеветяваше имигрантите и още много други. И днес той продължава да го прави – неотдавна направи неприличен жест към работник във фабрика и нарече журналист „прасе“. Това е характеристика на фашисткия стил на управление, а не негов дефект. Фашистите знаят, че това, което американските основатели са наричали „републикански добродетели“, пречи на политическата им програма, и затова с наслада поругават либералните ценности като разума и разумността, учтивостта и гражданския дух, търпимостта и сдържаността. Подигравайки се с почтеността и изричайки неизречимото, те проправят пътя за онова, което Уилям Галстън нарича „мрачните страсти“ – страха, озлоблението и най-вече стремежа към господство; тип политика, която измества публичния дебат на терен, на който либералите не могат да се състезават.

Възхвала на насилието

Всяка държава използва насилие, за да налага законите си, но либералните държави го правят с неохота, докато фашизмът го прегръща и демонстративно го изтъква. Така Тръмп възхвалява тълпа, която използва насилие; одобрява изтезанията; с удоволствие разсъждава за удари, поваляне на земята и стрелба по протестиращи и журналисти; а според сведения дори предлага да се стреля по протестиращи и мигранти. Неговите реклами за вербовка в ICE (Имиграционните служби, бел.ред.) романтизират военизираните акции в домове и квартали; пропагандата му проявява детинска наслада от убийството на цивилни; а всички сме виждали видеа на агенти, които изкарват хора от автомобилите и домовете им — отчасти защото самото правителство ги заснема. Подобно на разрушаването на гражданското достойнство, възвеличаването на насилието не е страничен ефект на фашизма; то е негова неразделна част.

Силата е правото

Друга характерна черта на фашизма е онова, което Джордж Оруел нарича „преклонение пред насилника“ (bully-worship): принципът, че както е прочутата формулировка на Тукидид, „силните правят каквото могат, а слабите понасят каквото трябва“. Този възглед пролича в прословутата среща на Тръмп с украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет, на която Тръмп демонстрира открито презрение към онова, което възприемаше като слабост на Украйна; той прозвуча и съвсем пряко — и зловещо — когато Стивън Милър, най-влиятелният съветник на президента, заяви пред Джак Тапър от CNN: „Живеем в свят — в реалния свят — който се управлява от сила, който се управлява от принуда, който се управлява от власт. Това са железните закони на света, които съществуват от началото на времето“. Тези думи, макар и чужди на традициите на американския и християнския морал, биха могли да излязат от устата на всеки фашистки диктатор.

Политизиране на правоприлагането

Либералите спазват закона, независимо дали им харесва или не; фашистите – само когато им е удобно. Нацизмът изгради т.нар. „двойна държава“, в която във всеки един момент защитите на обикновеното право могат да престанат да действат. Тръмп не крие презрението си към надлежната правна процедура; безброй пъти е настоявал неговите опоненти да бъдат хвърлени в затвора (скандиранията „Lock her up!“, с неговото одобрение, бяха отличителна черта на кампанията му през 2016 г.), а освен това е говорил за „прекратяване“ на действието на Конституцията и отвърна „не знам“, когато беше попитан дали е длъжен да я спазва. Най-опасното нововъведение на втория му мандат е пренасочването на федералните правоохранителни органи към преследване на неговите врагове (и защита на неговите приятели). Нито един предишен президент не е издавал нищо, което да е сравнимо с директната и публична заповед на Тръмп към Министерството на правосъдието да разследва двама бивши високопоставени служители, нито с открито отмъстителните му преследвания срещу Джеймс Коми и Летиция Джеймс. „Най-малко 470 души, организации и институции са били подложени на репресии от отмъщение, откакто Тръмп встъпи в длъжност — средно повече от един на ден“, съобщи Ройтерс през ноември (като днес към този списък могат да се добавят и други, започвайки с председателя на Федералния резерв Джером Пауъл). Дори и да не беше направил нищо друго, разрушаването от страна на Тръмп на независимото и неполитично правоприлагане пак би придвижило правителството на САЩ по-близо от всякога до фашистки модел.

Дехуманизация

Фашизмът черпи своята легитимност от твърдението, че защитава „народа“ от врагове, представяни като животни, престъпници, грубияни. Тръмп описва (например) политическите си опоненти като „вредители“, а имигрантите – като „боклук“, който „отравя кръвта на нашата страна“ (език, директно заимстван от Третия райх). Вицепрезидентът Ванс, в качеството си на сенатор, подкрепи книга, озаглавена Unhumans („Нечовеци“) — заглавие, което визира левицата. А кой може да забрави лъжливото му твърдение, че хаитяните отвличат и изяждат домашни котки и кучета?

Тактики на полицейска държава

Тръмп превърна ICE в разраснала се паравоенна структура, която се движи свободно из страната, претърсва и задържа както хора, които не са граждани, така и граждани без съдебни заповеди, използва показно сила, действа зад маски, получава оскъдно обучение, лъже за дейността си и е била уверявана, че се ползва с „абсолютен имунитет“. През 2025 г. той увеличи повече от два пъти числеността на агенцията, а бюджетът ѝ вече е по-голям от бюджетите на всички други федерални правоохранителни органи взети заедно и надхвърля военните бюджети на всички държави в света с изключение на 15. „Това ще засегне всяка общност, всеки град“, отбеляза неотдавна изследователят от Института „Кейто“ Дейвид Биър. „На практика почти всеки в нашата страна ще се сблъска с това — по един или друг начин“. В Минеаполис и на други места агенцията се е държала провокативно, понякога брутално и вероятно незаконно — поведение, което Тръмп и неговият екип са насърчавали, прикривали и изпращали снимачни екипи да популяризират, вероятно с надеждата да предизвикат насилствена съпротива, която да оправдае допълнителни репресии — стандартна фашистка тактика. Неотдавнашната поява на министъра на вътрешната сигурност Кристи Ноем със знак „One of ours, all of yours“ (Един от нашите — плащате всички) изглеждаше като намигване към още един фашистки похват — колективното наказание; същото внушаваше и решението на администрацията да наводни Минеаполис с хиляди полицаи, след като местни жители започнаха да протестират срещу федералните тактики, което беше очевидно отмъщение.

Подкопаване на изборите

Неотдавнашното разсъждение на Тръмп, че не бива да има избори през 2026 г., може и да е било шеговито (както твърди Белият дом), а може и да не е. Но той и неговите поддръжници от движението MAGA са убедени, че никога не губят избори — точка. Те положиха огромни усилия, за да обърнат изборите през 2020 г., което подробно се описва в обвинителния акт на прокурора Джак Смит срещу Тръмп и в последващия доклад. Манипулирането, кражбата или направо отменянето на избори, разбира се, е първостепенна задача за фашистите. Макар Тръмп да е ограничен от мандатите, не бива да очакваме, че той и лоялните му MAGA последователи доброволно ще предадат Белия дом на демократ през 2029 г., независимо от волята на избирателите — а второто въстание ще бъде далеч по-добре организирано от първото.

Частното е обществено

Класическият фашизъм отхвърля фундаменталното либерално разграничение между държавата и частния сектор, в духа на максимата на Мусолини: „Няма индивиди или групи извън Държавата“. Сред най-дръзките (макар и само частично успешни) инициативи на Тръмп са опитите му да постави под свой контрол частни организации, включително адвокатски кантори, университети и корпорации. Едно от първите му действия като президент миналата година беше откритото и безцеремонно нарушаване на току-що приет закон, като пое собствеността върху TikTok в свои ръце. Болтън точно улови този манталитет, когато каза: „Той не може да различи собствения си личен интерес от националния интерес — ако изобщо разбира какво е национален интерес“.

Атаки срещу медиите

Малко след като встъпи в длъжност през 2017 г., Тръмп заклейми новинарските медии като „враг на американския народ“ — фраза, добре позната от диктатурите по света. Неговата враждебност никога не отслабна, но през втория му мандат достигна нови висоти. Тръмп е заплашвал с отнемане на лицензии за излъчване, злоупотребявал е с регулаторните си правомощия, манипулирал е сделки за собственост, завеждал е непосилно скъпи съдебни дела, раздавал е привилегирован достъп до журналисти по свое усмотрение, претърсвал е дома на репортер и систематично е очернял медии и журналисти. Макар Тръмп да не може да подчини медиите в Съединените щати по начина, по който министър-председателят Виктор Орбан го направи в Унгария, той прилага същия наръчник. Никой друг президент — дори Ричард Никсън (който никак не беше приятел на медиите) — не е използвал толкова открито нелиберални тактики срещу пресата.

Териториална и военна агресия

Една от причините да се въздържам да отъждествя тръмпизма с фашизма през първия му мандат беше очевидната липса на интерес у Тръмп към агресия срещу други държави; ако не друго, той изглеждаше по-скоро предпазлив по отношение на използването на сила в чужбина. Е, това беше тогава. През втория си мандат той използва военна сила без задръжки. Разбира се, много президенти са прибягвали до сила, но откровено хищническата ѝ употреба от страна на Тръмп за заграбване на венецуелския петрол, както и гангстерската му заплаха да вземе Гренландия от Дания „по лесния“ или „по трудния“ начин, бяха авторитарни ходове в стила на 30-те години на ХХ век. Същото важи и за презрението му към международното право, обвързващите съюзи и наднационалните организации като Европейския съюз — всички те ограничават неограниченото упражняване на държавната воля, което е централен принцип на фашизма. (Мусолини: „Също толкова чужди на духа на фашизма са всички интернационалистични или съюзни свръхструктури, които, както показва историята, се разпадат, когато сърцата на нациите са дълбоко разтърсени от сантиментални, идеалистични или практични съображения“).

Транснационален обхват

Както авторитаристите по принцип, така и фашистите обичат компанията си; светът е по-безопасен за тях, когато са повече. През втория си мандат Тръмп скъса с дългогодишната политика на САЩ, като ограничи подкрепата за човешките права, докато същевременно хвалеше и подкрепяше авторитарни популисти и нелиберални националисти в Сърбия, Полша, Унгария, Германия, Турция, Ел Салвадор и Словакия, наред с други страни — и демонстрираше странна угодническа почтителност към руския силов лидер Владимир Путин. Още по-показателно е неговото фактическо позициониране срещу либералните съюзници на Америка и техните партии в Европа, към които той изпитва открито презрение.

Национализъм, основан на кръвта и земята

Отличителна черта на фашизма е настояването, че държавата не е просто сбор от индивиди, а „народ“, Volk — мистично дефинирана и етнически „чиста“ общност, споена от обща кръв, култура и съдба. В съответствие с тази идея Тръмп отхвърли гражданството по рождение, а Ванс призова „да се преосмисли значението на американското гражданство през XXI век“, така че приоритет да имат американците с по-дълбоки исторически корени: „хората, чиито предци са се сражавали в Гражданската война“, по неговите думи, или онези, които други представители на MAGA-десницата наричат „наследствени американци“. С други думи, някои американци повече принадлежат към „народа“ от други.

Бял и християнски национализъм

Макар Ванс, Тръмп и MAGA да не прокламират изрична идеология на расовата йерархия, те не крият носталгията си по една по-бяла и по-християнска Америка. Тръмп е намирал множество начини да внуши това: например чрез явното си презрение към „държавите-дупки“ (shithole countries) и предпочитанието си към бели християнски имигранти; чрез демонстративното приемане на бели южноафриканци като политически бежанци (докато затваря вратата за повечето други търсещи убежище); чрез преименуването на военни бази с имената на генерали от Конфедерацията (след като Конгресът разпореди тези имена да бъдат премахнати); чрез твърдението, че законите за граждански права са довели до това белите да бъдат „много зле третирани“. В своята Стратегия за национална сигурност той упреква Европа, че е позволила на имиграцията да подкопае „цивилизационното самочувствие“, и заявява: „Искаме Европа да остане европейска“ — боен лозунг на белите християнски националисти из целия континент. По негов пример Министерството на вътрешната сигурност безсрамно разпространява теми, свързани с бялото националистично движение, а националните паркове и музеи са премахнали от експозициите си всякакви препратки към робството.

Тълпи и улични главорези

Използването на охранителни групи и тълпи за тормоз, побои и сплашване на опоненти е класическа фашистка тактика (учебникарският пример е погромът „Кристалната нощ“ в Германия през 1938 г). Както едва ли е нужно да се напомня, аналогът при Тръмп и MAGA беше насилието на тълпи и отряди срещу Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г. Тръмп съзнателно подготви почвата за тази операция, като през септември 2020 г. призова милиционерските групи да „отстъпят и да са в готовност“, а по-късно подаде кучешка свирка към поддръжниците си с думите „Бъдете там, ще бъде лудо!“. Помилването от негова страна на всички нападатели на Капитолия — над 1500 души, включително проявилите най-много насилие — само потвърди онова, което вече знаехме: че те действаха с неговото благословение. Докато Тръмп досега е намирал държавното насилие за подходящо за целите му през втория си мандат, уличното насилие очевидно е част от репертоара му.

Възвеличаване на лидера

Още от 2016 г., когато заяви „Само аз мога да го оправя“ и се похвали, че поддръжниците му ще останат лоялни дори ако застреля някого на Пето авеню, Тръмп целенасочено култивира култ към личността. Макар някои от опитите му за самовъзвеличаване да изглеждат комични (позлатяването на Овалния кабинет, преименуването на Центъра „Кенеди“, предложената триумфална арка), той разбира централната роля на почитането на лидера в един фашистки режим. В рязък контраст с американската президентска традиция от времето на Джордж Вашингтон насам, той дори не се преструва, че служи на народа или на Конституцията. Неговият начин на мислене, символика и реторика подчертават посланието, което той отправи този месец към The New York Times: собствените му разум и морал са единствените граници пред глобалната му власт. Това е „Фашизъм 101“.

Алтернативни факти

Както подчертават Оруел, Хана Арент и практически всички изследователи на авторитаризма, първото, което прави едно фашизоидно управление, е да изкриви самата реалност — за да наложи собствения си извратен наратив, да обърка гражданите, да деморализира политическите опоненти и да оправдае всякакъв вид корупция и злоупотреби. Макар и други президенти (включително добри такива) да са лъгали, никой не се доближава до използването от Тръмп на масова дезинформация по руски образец, както описвам подробно в книгата си The Constitution of Knowledge. Още от началото на първия си мандат Тръмп превърна „алтернативните факти“ в запазена марка на управленския си стил, разпространявайки лъжи, преувеличения и полуистини със скорост от около 20 на ден. Както може да се очаква, вторият му мандат донесе още от същото. Следвайки неговия пример, постмодерната десница, повлияна от MAGA, с радост отхвърля обективността като елитаризъм и истината като маска за властта.

Политиката като война

Отличителна черта на фашизма е разбирането му за политиката — най-добре формулирано от Карл Шмит, германски политически теоретик от началото на ХХ век, чиито доктрини легитимираха нацизма. Шмит отхвърля Mадисъновата (Джеймс Мадисън (1751–1836) е четвъртият президент на САЩ. Неговата представа за политиката е, че тя трябва да бъде система от институционални „спирачки и противотежести“, която контролира егоистичните интереси на хората и фракциите, бел.ред.) представа за политиката като обществено договаряне, при което различни фракции, интереси и идеологии стигат до съгласие — основна идея на американската конституция. Вместо това той вижда политиката като състояние на война между врагове, които не могат да се разберат взаимно и се възприемат като екзистенциални заплахи — и от които само единият може да победи. Целта на Шмитовата политика (Карл Шмит (1885–1985) е немски политически теоретик, чиято „Шмитова“ политика дефинира същността на политическото чрез екзистенциалното разграничение между „приятел“ и „враг“, където конфликтът и способността за вземане на суверенно решение в извънредна ситуация стоят в основата на държавната власт, бел.ред.) не е съвместно съществуване в една страна, а доминация или унищожение на другата страна. Тази концепция е видима в MAGA-политиката още от момента, в който Майкъл Антон (днес служител в администрацията на Тръмп) публикува прочутата си статия, в която твърдеше, че изборите през 2016 г. са битка на живот и смърт за спасяването на страната от левицата — „избори тип Полет 93: щурмувай пилотската кабина или умираш“. В речта на Стивън Милър на погребението на Чарли Кърк прегръдката на MAGA на шмитовия тотализъм достигна апогея си: „Ние сме бурята. И нашите врагове не могат да проумеят нашата сила, нашата решимост, нашата воля, нашата страст… Вие сте нищо. Вие сте злото“.

Управлението като революция

Макар да е родена в революция, американската либерална традиция — особено консервативното ѝ крило — цени приемствеността, стабилността и постепенната промяна, водена от разума. Фашизмът, напротив, „не е реакционен, а революционен“, както настоява Мусолини. Той цели да изкорени и замени стария ред и възприема дръзкото, опияняващо действие, освободено от рационално разсъждение. MAGA прегръща собствен революционен етос — това, което Ръсел Воут, директор на Службата за управление и бюджет и вероятно най-силният интелект в администрацията, нарича „радикален конституционализъм“ — доктрина, която би обезсилила множество ограничения върху президентската власт. В интервю за Тъкър Карлсън през ноември 2024 г. Воут заяви: „Президентът трябва да действа възможно най-бързо и най-агресивно, с радикална конституционна перспектива, за да може да демонтира тази [федерална] бюрокрация и нейните центрове на власт“, защото „бюрокрациите мразят американския народ“. Той предвиди: „Ако имаш радикален конституционализъм, това ще бъде дестабилизиращо… но и опияняващо“. Той каза, че ще постави федералните агенции „в състояние на травма“ — идея, повторена от Кристофър Руфо, архитект на атаката на Тръмп срещу университетите, който определи своя план като „контрареволюционен проект“, целящ да постави университетите „в екзистенциален ужас“. Когато Тръмп закри агенция, създадена по силата на акт на Конгреса, преименува международен воден басейн, арестува автор на публицистична статия, депортира имигранти в чуждестранен гулаг, тероризира американски градове, заплаши съюзник и извърши още редица действия, той показа как изглежда моментът, в който радикализирана държава изоставя рационалното обсъждане и обявява война сама на себе си.

Може да се възрази, че има елементи на класическия европейски фашизъм, които липсват в тръмпизма (например масовите митинги и публични ритуали) — или че има допълнителни елементи на тръмпизма, които също заслужават да бъдат включени (хипермъжествеността на MAGA, мизогинията и присвояването на християнството напомнят силно фашистки модели). Сравняването на различните форми на фашизма не е прецизна наука. Ако историци възразят, че Тръмп не е копие на Мусолини, Хитлер или Франко, отговорът е: да — и какво от това? Тръмп изгражда нещо ново върху стари принципи. Той ни показва в реално време как изглежда американският фашизъм на XXI век.

Ако обаче Тръмп е фашистки президент, това не означава, че Америка е фашистка държава. Съдилищата, щатите и медиите остават независими от него и усилията му да ги сплаши вероятно ще се провалят. Той може да загуби контрола си над Конгреса през ноември. Не е успял да моделира общественото мнение, освен срещу самия себе си. Тръмп надхвърли мандата, с който го натовариха избирателите; съюзът около него се пропуква, а възможностите за дълбока и устойчива промяна бяха пропилени. Той и партията му могат да се противопоставят на Конституцията, но — слава Богу — не и да я прекроят.

Така Съединените щати — някога образцова либерална демокрация за света — днес са хибридна държава, съчетаваща фашистки лидер и либерална Конституция; но не, те не са паднали под фашизъм. И няма да паднат.

В такъв случай има ли изобщо смисъл да наричаме Тръмп фашист, дори ако това е вярно? Не отблъсква ли това неговите избиратели? Не би ли било по-добре просто да описваме действията му, без да го етикетираме с противоречиви определения?

Доскоро и аз мислех така. Вече не. Приликите са твърде многобройни и твърде силни, за да бъдат отречени. Американците, които подкрепят либералната демокрация, трябва да осъзнаят с какво си имат работа, за да могат да се справят с него — а за да разпознаеш нещо, трябва да го назовеш. Тръмп се разкри. И ние трябва да назовем онова, което виждаме.

Джонатан Рауч е сътрудник-автор в The Atlantic и старши научен сътрудник в програмата „Изследвания на управлението“ към Института „Брукингс“. Най-новата му книга е Cross Purposes: Christianity’s Broken Bargain with Democracy („Пресечни цели: нарушената сделка на християнството с демокрацията“).