Ако европейските правителства досега не са осъзнавали, че заплахите на Доналд Тръмп да завземе Гренландия са сериозни, сега това вече е ясно. Политиците в Европа вече не пренебрегват изострената реторика на американския президент и трескаво търсят план как да го спрат.

„Трябва да сме готови за директна конфронтация с Тръмп“, заяви дипломат от ЕС, запознат с текущите обсъждания. „Той е в агресивен режим и ние трябва да сме подготвени“, пише Politico.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви в сряда, че планира още следващата седмица да обсъди евентуално американско придобиване на Гренландия с датските власти. Белият дом посочи, че предпочитаният вариант на Тръмп е сделка чрез преговори, включително покупка на острова, но не изключи и възможността за военен сценарий.

На фона на засилената дипломатическа активност в Европа френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че заедно с колегите си от Германия и Полша е обсъдил възможен общ европейски отговор.

„Залогът е как Европа и Европейският съюз могат да бъдат укрепени, за да възпират заплахи срещу своята сигурност и интереси“, каза Баро. „Гренландия не е за продан и не може да бъде отнета. Заплахите трябва да спрат“.

Официални лица, дипломати, експерти и представители на НАТО очертават как Европа може да възпре Тръмп и какви са възможностите ѝ, ако той реши да действа. 

„Всички са шокирани и не знаят какви реални инструменти има Европа“, казва бивш датски депутат. „Никой не знае какво да прави, защото американците могат да направят каквото си поискат. А отговорите са нужни веднага – не след пет или седем години“.

Как Европа може да спре Тръмп?

Вариант 1: Компромис

Тръмп твърди, че Гренландия е жизненоважна за сигурността на САЩ и обвинява Дания, че не прави достатъчно, за да я защити от засилващото се присъствие на Русия и Китай в Арктика.

Най-бързият изход от кризата е договорено решение, което да позволи на Тръмп да представи резултата като победа, а на Дания и Гренландия – да запазят лице.

Бивш високопоставен служител на НАТО предлага алиансът да посредничи между Гренландия, Дания и САЩ, както е правил при спорове между Турция и Гърция.

Посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър заяви, че администрацията на Тръмп не смята Гренландия за достатъчно защитена. По думите му топенето на ледовете и отварянето на нови маршрути превръщат острова в „сериозен риск за сигурността на континенталната част на САЩ“.

В НАТО се обсъждат мерки за засилване на сигурността в Арктика – повече военни учения, ускорени разходи за отбрана и дори разполагане на войски, които да гарантират сигурността на Гренландия и да успокоят Вашингтон.

Вариант 2: Масирана финансова подкрепа

Администрацията на Тръмп подкрепя движението за независимост на Гренландия, като внушава, че при откъсване от Дания и сделка със САЩ островът ще бъде залят с американски средства.

ЕС и Дания се опитват да предложат по-добра алтернатива. По проект на Европейската комисия Брюксел планира да увеличи финансирането за Гренландия до 530 млн. евро за периода 2028–2034 г., почти двойно спрямо сегашното.

Освен това островът ще може да кандидатства за допълнителни европейски средства като отдалечена територия, свързана с ЕС. Новото финансиране ще обхваща не само социални политики, но и развитие на добива на природни ресурси.

„Много хора живеят под прага на бедността, инфраструктурата изостава, а ресурсите ни носят печалба основно за датски компании“, казва опозиционният депутат Куно Фенкер.

Вариант 3: Икономически натиск

ЕС разполага с мощен инструмент – т.нар. Антипринудителен механизъм, известен като „търговската базука“, който позволява ответни икономически мерки.

„Износът на ЕС за САЩ надхвърля 600 млрд. евро, а при една трета от тези стоки Европа държи над 50% от пазара“, посочва председателят на комисията по търговия в Европейския парламент Бернд Ланге.

Въпросът е дали Тръмп ще повярва, че ЕС този път е готов да действа.

Вариант 4: Войски на терен

Ако САЩ решат да действат военно, Европа разполага с ограничени възможности. По датското законодателство армията е длъжна да реагира незабавно при нападение над територията на страната.

ЕС може да изпрати войски по искане на Дания, за да увеличи цената на евентуална американска интервенция. Макар подобни сили да не могат да спрат САЩ, те биха имали възпиращ ефект.

„Това е напълно непозната територия и има реален риск от човешки жертви“, предупреждават експерти.