Маршът срещу антисемитизма в Париж разбърка политическата колода във Франция

Най-нови от Свят

07:26 ч.  

Ермак е в САЩ, за да обсъди укрепване на украинската отбрана

12/11/2023

Косатки потопиха яхта в Гибралтарския проток

Многохиляден марш срещу антисемитизма в Париж. За първи път в подобна мащабна демонстрация във Франция участват представители на основните политически партии в страната, както и на крайната десница, но без крайната левица, посочва Би Би Си.

В неделния следобед хиляди хора се вслушаха в призива на председателите на двете камари на парламента, за да покажат подкрепата си за френските републикански ценности и да заявят, че отхвърлят антисемитизма на фона на рязкото нарастване на броя на антисемитските инциденти от 7 октомври насам.

Сред първите, които обявиха участието си, бяха Марин льо Пен, трикратен кандидат за президент на крайнодясната партия Национален сбор (бивш Национален фронт), и нейният млад председател Жордан Бардела.

Почти едновременно с това се появи отговор от техния крайно ляв колега Жан-Люк Меленшон, лидер на LFI (La France Unconquered). Неговата партия няма да присъства, написа той в социалната мрежа X, защото маршът е "среща на безусловни поддръжници на клането (на жителите на Газа)".

Символичното значение на тази промяна в политическия спектър на Франция не може да бъде надценено.

В продължение на десетилетия френските политици издигаха барикади срещу крайната десница, чиито възгледи (не на последно място по отношение на евреите) бяха смятани за "антирепубликанска". Старият "Национален фронт", ръководен от Жан-Мари Льо Пен, бащата на Марин, се смяташе за извън границите и беше отбягван от основните политици.

В същото време крайнолевите - комунисти, троцкисти и нови формации като LFI на Меланшон - със сигурност бяха критикувани за възгледите си, но никога не бяха изключени от голямото политическо семейство във Франция, за разлика от партията на Льо Пен, коментира Би Би Си.

Преди няколко години щеше да е немислимо крайнолява партия да не се присъедини към марш срещу антисемитизма, а присъствието на крайнодясна партия там щеше да е най-малкото странно.

Но такова е разклащането на политическия ред, което, разбира се, се случи много преди войната в Газа и се отразява по различен начин в различните европейски държави.

Днешната крайна десница, преименувана на "твърда десница" или "национална десница" - поне във Франция - е забравила обсесията си от еврейския въпрос и твърденията си за "еврейско лоби". Основният им фокус сега е върху три теми - имиграцията, нестабилността и ислямизма - въпроси, по които намират общ език с много евреи.

В същото време крайната левица във Франция, която гледа на Ивицата Газа през антиколониална призма, вижда потиснат от Израел народ, марионетната държава на суперсилата (САЩ), и призовава за солидарност с палестинците.

След като загуби подкрепата на старата работническа класа, много от чиито представители гласуват за Националното събрание на Марин Льо Пен, крайната левица получи нова естествена база сред политизираните имигранти.

Така стигаме до нова ситуация, в която партия, чийто основател някога е нарекъл Холокоста "детайл от историята", открито подкрепя каузата на френските евреи; а в другия край на спектъра партия, изградена върху идеите за права на човека и равенство, е обвинявана в антисемитизъм за това, че не нарича "Хамас" терористи.

Може би е необходимо да се разгледат нюансите, които съществуват в тази равносметка.

В края на краищата много хора все още смятат, че дълбоко в себе си крайната десница, по силата на своята привързаност към идеята "французите на първо място", не може да не изпитва антиеврейски настроения.

Те отбелязват, че тази седмица Жордан Бардела отказа открито да нарече Жан-Мари Льо Пен антисемит - пропуск, на който противниците на Националното събрание реагираха с радост.

В средите на крайната левица пък има признаци на разногласия около Жан-Люк Меланшон, чийто хаплив характер и авторитарни методи дразнят някои колеги.

Тази седмица неговата високопоставена сътрудничка Ракел Гаридо беше отстранена за четири месеца от поста говорител на партията, тъй като оспорваше политиката на шефа си - не на последно място по отношение на "Хамас".

Но основното остава непроменено: партията на Марин льо Пен успешно навлиза в мейнстрийма, докато крайнолявата партия на Меленшон изпада от него.

Проучванията на общественото мнение потвърждават това: според проучване на IFOP от миналата седмица Марин льо Пен би смазала опозицията на първия тур на президентските избори днес с до 33% от гласовете. Меленшон, който получи 22% на изборите през 2022 г., би се справил само с 14%.

Тази седмица един от най-изтъкнатите френски борци срещу антисемитизма сподели мнението си за тази историческа и политическа ирония.

Серж Кларсфелд и съпругата му Беате са помогнали за изправянето пред съда на нацистките военнопрестъпници и са документирали депортирането и смъртта на 80 000 евреи от Франция, които са били унищожени по време на Холокоста.

В разговор с вестник Le Figaro 88-годишният Кларсфелд казва: "За мен ДНК-то на крайната десница е антисемитизмът. Така че, когато виждам, че голяма партия от крайната десница се отказва от антисемитизма и се насочва към нашите републикански ценности, естествено, че се радвам."

"Крайната левица, от своя страна, винаги е имала своя антисемитска традиция. Ето защо, както се радвам, че Националното единство ... се изправя в защита на евреите, така се натъжавам, когато виждам как крайната левица изоставя борбата срещу антисемитизма."

Източник: offnews.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Случаен виц

Последни новини