"Когато беше анонсиран "Големият шлем", в който влизаше и петролопроводът Бургас - Александруполис, беше създадена фирма, където 50% имаше руско участие, с по 25% бяха България и Гърция. Този търговски субект все още съществува, той не е закрит. Това заяви пред БНР Валентин Николов, председател на Националния комитет на България в Световния енергиен съвет и бивш изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг и на АЕЦ "Козлодуй", учредител и депутат на ГЕРБ 2014-2021 год.
По негови думи Русия никога не се отказва от стратегическите си решения.
Той поясни, че "Южен поток" е бил заменен, но целта е била една и съща - да снабдява Европа от югоизточна страна.
"Има страх, че този петролопровод, сега правилно анонсиран във връзка със заобикаляне на Босфора (защото там има проблем с преминаването на танкерите, които би трябвало да снабдяват нашата рафинерия), по този начин ще можем да имаме лесен достъп до снабдители като Саудитска Арабия, ОАЕ, Алжир и прочее. Въпросът е в един момент да не се превърне от Александруполис - Бургас, отново в Бургас - Александруполис. Трябва да ограничим такъв вариант, защото при смяна на геополитическата обстановка Русия при всички случаи ще прояви интерес към този петролопровод", подчерта Николов.
Той бе категоричен, че страната ни не е имала почти никакви финансови облаги от този петролопровод.
Николов отбеляза, че дерогацията е с определен срок и в един момент България няма да може да купува петрол от типа Уралс пряко от Русия.
По негови думи с известни настройки рафинерията в Бургас е работила и с друг петрол и със сигурност може да работи.
"Има ли забрана, ние трябва да търсим алтернативи. Освен алтернативите от Черноморието другият вариант е през Босфора, а Босфорът е много труден за преминаване. Има някаква логика, но трябва да се знае, че си заслужава тази инвестиция на фона на екологичния риск, който носи", заяви той.
Според експерта има доста голяма опасност "да се построи една тръба, която да стои".
Николов е на мнение, че България по естествен път може да стане газов хъб.
Не било лошо страната ни да има всякакви алтернативи. ЕС обаче задължително искал при такива строежи на газопроводи, тръбопроводи да има възвращаемост и икономическа целесъобразност.
"Трябва да докажем пред ЕК смисъла на този петролопровод и ако наистина можем да снабдяваме и други държави през него, тогава може да стане европейски проект, защо трябва да бъде български?", запита риторично Николов.
