Пяна Дамянова, родена в село Брягово на 17 октовмри преди 100 години, отпразнува юбилея си в присъствието на синове, внуци, правнучки и най-младия член на фамилията – праправнучката Вики, която скоро ще стане на 2 годинки.
На достопочтена възраст, баба Пяна е в чудесна кондиция – с добра памет, разумна и дори с чувство за хумор. На всички дошли да я поздравят пожелава едно – да доживеят нейната възраст.
Както отбеляза синът ѝ Димитър Дамянов, тя е живяла в три Българии – царска, социалистическа и демократична. Според него най-много ѝ е харесвало в царска България, защото е била най- млада и всичко е било пред нея. А по нейните думи- най-хубавите години са били когато е живяла със съпруга си, защото „като останеш сама какво да ти е хубавото?“.
Пяна Дамянова разказа, че разковничето да достигне вековен юбилей е в отношенията ѝ със синовете и снахите. „Те лоша дума не са ми казали и аз винаги съм била спокойна с тях. А когато човек е спокоен живее дълго, и разказва: понякога минават да ми донесат банан или шоколад. Аз не съм гладна за шоколада, но уважението ми е приятно.“ Някога е била билкарка, а днес пие хапче само за високо кръвно. Алкохол употребява само по празници за наздравица. Срещу коронавируса е предприела най-радикалното – ваксинирана е, както синовете и цялата фамилия.
В напреднала възраст синовете ѝ я пратили на първа задгранична екскурзия. Никак не искала да ходи жената, но когато се върнала попитала: „Защо ми отворихте очите?!“ А със смях синовете ѝ разказват за това как е спасила цял круизен кораб по Дунава от разстройство. След като екипаж и пасажери се почувствали неразположени, а лекарствата започнали да недостигат, тя извадила топка билки, поискала готвачът да кипне вода в най-голямата тенджера и раздала на всички от „вълшебната отвара“. А след това, всяка вечер когато капитанът традиционно откривал вечерята, на нейната маса винаги имало двойно количество от полагащото им се вино и шампанско.
От всички места на които е била, най-много ѝ е харесало в Москва и Санкт Петербург. А до там за пръв път летяла със самолет, спомня си юбилярката.
И макар да сочи спокойствието като важен фактор за дълголетие, в нейния живот е имало и трудности. Остава вдовица още преди 58 години, а синовете ѝ– тогава съвсем млади се организират и устройват живота на тримата в Първомай.
„До 100 години живеят хората, които са благословени от Бога или по Божие наказание, защото знаем какви хора има на 100 години – не могат да говорят и не знаят какво правят, казва синът ѝ Димитър.- Другите са тези, които живеят в мир с Бога, в мир със себе си и околните. Може и да е съвсем малък дял, но в този Божий промисъл заслуга имаме и ние – децата ѝ… Времето не може да спре, но възрастният човек знае как да го използва – той може да се радва на внуци, на правнуци, да скърби когато имат неуспехи и се радва на техните успехи.“ Празничното си слово той завърши с анекдот: На 80-годишнината на Чърчил към него се приближава млад журналист, който иска да му се подмаже и затова му казва: Господин Чърчил ще бъда много щастлив, ако присъствам на вашата стогодишнина. Чърчил отговаря: „Ще се радвам и аз, но трябва много да се пазиш“. В този дух Димитър обеща да се пазят, за да посрещнат и 105, и 110 и всички други рождени дни на баба Пяна до когато Господ е казал.
Кметът Николай Митков и заместничката му Радослава Ставрева също бяха сред поканените гости. Кметът поднесе личен подарък, а Ставрева- топла завивка и цвете от името на Общинска администрация.
„Щастлив съм да поздравя още един столетник в нашата община- каза кметът- Много се радвам да видя тази сплотена фамилия на празника на баба Пяна, която учудва с бистър ум и чувство за хумор. Надявам се дълги години да Ви радва и общината да се гордее със своите столетници. Да си жива и здрава, обърна се към рожденничката, и да даваш кураж на всичките ти близки, че и те могат да доживеят тази възраст.
Присъстващите вдигнаха наздравица за баба Пяна.
Теодора Кирякова
