Театрали, читалищни и футболни дейци, много първомайци днес поздравяват Спас Янков за неговия 70-и рожден ден.

Той е роден в град Първомай на 6 април 1951 година. Може би не са мнозина тези, които помнят младият възпитател в общежитието за виетнамци, но Спас започват точно оттам трудовия си път през 1974 г.

С читалищния живот се свързва през 1975 г. когато става секрертар в ОНЧ „Ленин”, гр. Първомай – днешното „Св.св. Кирил и Методий“. Оттогава заживява и своя нов живот – на сцена. Първата му роля е  в пиесата „Щастие” от Орлин Василев, където е ремсист заедно с приятелите си  Пламен Кръстев и Гроздан Славов, режисиран от Иван Кушалиев. През годините е изиграл много роли като Владимир в „Големанов”, доцентът в „Когато чайките спят”, Данко Хаирсъзина в „Господин Балкнаски”. Публиката често го помни с малките му роли и весели реплики. Освен това е участвал в много рецитали по различни поводи и чествания. От 1995 година е бил ръководител на театралния състав на читалището в квартал Дебър, а от 2001 в продължение на 16 години е ръководител на Младежкият театрален състав при СУ „Проф. Д-р Асен Златаров”, с който има завоювани много награди.

Спас Янков е тясно свързан и със спорта в град Първомай. В продължение на 20 години е бил футболен съдия и в ръководството на футболния клуб в Първомай. Изключително емоционален при гледането на мачове.

Накратко Спас Янков е най-добрият режисьор сред футболните съдии и най-добрият футболен съдия сред театралните режисьори.

Женен с две дъщери и двама внука...

И с много приятели:

Атанас Велчев- актьор от театралния състав „Димитър Делчев“: Помня го още от времето като бях малък и  го гледах да играе най-вече в епизодични роли, но го познавам най-вече като режисьор.

Истинските ми спомени са от ученическите години – когато правех първите стъпки на „голяма“ сцена под негова режисура. Спас веднага прави впечатление на  енергичен човек, жизнерадостен, обича да работи с хора, комуникатитвен, майтапчия. Винаги подхожда към ситуацията откъм нейната позитивна и весела страна. През годините тези впечатления са се затвърждавали.

Той откри у мен, а и у много хора, любовта към театъра и желанието за изява на сцена.

Илия Ганчев – футболен деец: За Спас Янков може да се разказват забележителни истории. Помня веднъж бяхме съдии заедно с Шанко Бонев на мач в село Кръстевич. Домакините дойдоха, почерпиха ни с по една кòла и ни казаха да изчакаме защото имали да уреждат сметки с гостите. Така и направихме, след ръкопашния бой футболната среща мина спокойно, а накрая двата отбора приятелски се събраха на банкет, на който ни поканиха. След това Спас разказваше тази случка навсякъде с толкова много хумор, че се превърна в екзотична история. Той е интересен и като футболен зрител. Не веднъж се е случвало публиката да му обръща внимание повече на него отколкото на случващото се на терена.

Пожелавам му да е жив и здрав и все така да е артистичен във всички свои изяви и да не губи чувството си за хумор, защото това го прави уважаван човек.  Трябва да се отдели специална страница в книгата за първомайските зевзеци за него. Спас е възрожденска личност.

Петър Тенев – читалищен деец: Със Спас и с Кичка имам спомен от дете, те винаги са били двамата. Били сме заедно и в гимназията, когато бях учител. Професионално и в личен план сме си приятели, помагали сме си. Познавам го като весел човек, с добро настроение и позитивна енергия. Той си остана такъв и до ден днешен.. Пожелавам му да е жив и здрав и да вървят нещата в семейството и в читалището, да отбележи 100-годишнината заедно с нас и го поздравявам с любимата му песен, която ме кара често да му свиря: „..Години минаха, не бях се вглеждал кога косите ми са побелели. Недей отивай младост моя, не ме оставяйте, любов, приятели.“

Теодора Кирякова