В продължение на 4 дни първомайци следяха с интерес представянето на Георги Георгиев – Ирландеца в телевизионното състезание за знания „Последният печели“. Той обеща и удържа на думата си – след приключване на участието му, да даде интервю и да разкаже повече за играта. Той постигна и един от най-високите резултати, надхвърляйки 400 точки. Разочарованието за приятелите му дойде в последната игра, когато Жоро се представи повече от отлично, даде удивително много верни отговори в трудни области като „Делти“ и „Атентати“ и въпреки това отпадна, подвластен на тактиката на своя съперник.
Теодора Кирякова.: Защо реши да участваш?
Георги Георгиев.: За мен това е призвание. Участвал съм и в други състезания – като „Минута е много“ и куизове на живо. Затова беше естествено да се явя и на това състезание.
Т.К.: На какво разчиташе?
Г.Г.: Разчитам на добрата си памет, на концентрация и услужлива памет. И най-вече на знания в различни области. Моят приятел Мартин, който стана 18-кратен победител ми каза: ти имаш толкова много знания в различни области – състезанието е само за теб. Това не е точно така – моите области са биология, история, география, а почти нямаше въпроси от биология и география. А точно там се чувствам най-подготвен.
Т.К.: Разкажи малко повече за „Последният печели“.
Г.Г.: Това е състезание, което е посветено на 60-годишнината на Българската национална телевизия. Затова трябваше да се подготвя малко повече за историята на телевизията, но реално почти не ми се наложи да отговарям на такива въпроси.
Т.К.: А по какво си приличат и по какво се различават „Минута е много“ и „Последният печели
Г.Г.: Най-общите черти между двете състезания са в трети кръг – когато състезателят има 1 минута да отговори на серия въпроси – както беше и в „Минута е много“. Там, както видяхте, натрупах и най-много точки и в четирите състезания, в които участвах. Реално две от победите ги постигнах точно в този кръг. В последното състезание пак бях на път да направя обрат, но тактиката на конкурента – да пасува- не ми позволи. По същността си въпросите в първи кръг не са толкова за знания, а по-скоро бих ги нарекъл „светски“ и в този смисъл играта е по-близо до „Стани богат“.
Т.К.: Създаде ли приятелства по време на играта?
Г.Г.: Да. С двама от участниците завързахме сериозни приятелства. Единият от тях се оказа много ценен и интересен човек – морякът Манолин- пътувал е по целия свят с кораб, дори и по реки е навлизал в различни държави и езера. Посетил е над 60 държави, а само в Италия е бил на 50 пъти. Познава се лично с много от естрадните певци от Италия и това ни сближи най-много – защото и аз им съм фен.
Т.К.: Всички казват, че са се забавлявали докато са участвали. Препоръчваш ли на всеки да се опита да играе в „Последния печели“?
Г.Г.: Може да звучи грубо, но трудно би било на кой да е, който няма достатъчно знания и услужлива памет, да се представи на ниво и да направи добра игра. В същото време освен знания е нужна и бързина. Победителите са хора, които имат комплекс от разнообразни качества и малко късмет. В първото състезание аз заложих на бързина. Играех срещу шесткратния победител Стефан и исках да го притисна и притесня. Той се славеше с бързина и имаше нелоши знания. Доволен съм, успях да му повлияя, получи се и той остана с изненадващо малък брой точки.
Т.К.: Стигането до финал повече късмет ли е или повече знания? Не говоря за победителя, а за финалистите…
Г.Г.: И двете са нужни. Понякога е достатъчно да отговориш на 2 въпроса и да се класираш. Трябва да знаеш и да имаш късмет да ти се падне нещо, което знаеш.
Т.К.: Има ли деца, които да имат толкова много енциклопедични знания? Видяхме, че по-възрастните се справят по-лесно с въпросите
Г.Г.: Децата имат по-подредена памет и по-изчистено съзнание. На тях им трябва повече психика.
Т.К.: Parvomai.NET скоро става на 10 години. Ти беше сред първите, за които сме писали. Какво е Parvomai.NET за теб?
Г.Г.: Изключително полезно е да има медия на местно ниво, за да има бърз и пряк достъп за всеки до актуалните събития в града и общината ни. Благодаря лично на всички, които полагат усилията това да се случва вече 10 години.
