15 °C

Абитуриентите си тръгват от училище леко разочаровани, но с ясни планове

По два различни начина се разделят с училищата си абитуриентите от двете гимназии в Първомай.

Професионалната гимназия вече казаха своето официално „Сбогом!“ онлайн, а в празник на живо ще участват зрелостниците на СУ „Проф.д-р Асен Златаров“ на 24 май.

Независимо от решенията на педагогическите колективи, безспорен е фактът, че корона вирусът нанесе огромни емоционални щети на завършващите средно образование.

За този момент и готовността да навлязат в живота разговаряхме с представители на двете училища. Мненията им по много от въпросите са различни и дори противоположни, но това само доказва, че животът е шарен. Двамата са с различно отношение към случващото- единият с повече увереност, другият-по-философски настроен, но и двамата са наясно как ще продължат живота си. Факт е, че и са успешни в своето образование. Пожелаваме им да са такива и в живота- да реализират мечтите си и да се стремят към нови.

Яна Чобанова завършва ПГСС „Васил Левски“ със специалност Икономика на селското стопанство.

Митко Йорданов е ученик, изучаващ чужди езици в училище „Златаров“.

Яна Чобанова.: Много съжалявам, че нещата не се получиха така както трябваше. За нас учителите бяха като втори родители и искахме да се разделим подобаващо. След онлайн изпращането осъзнах, че по-скоро се чувствам разочарована от раздялата, отколкото радостна, че съм преминала успешно един етап от живота.

Митко Йорданов.: Честно казано не ми тежи толкова факта, че няма да имам сбогуването, с което сме свикнали всички. Повече ми тежи това че бяхме лишени от последните моменти с учителите, които според нас са изиграли най - голяма роля в личностното ни формиране.

Т.К.: Готови ли сте за Вашия бал – не става дума само за тоалетите. Готови ли сте да демонстрирате готовността си да станете членове на обществото?

Я.Ч.:  За бала сме готови, той ще е факт някога във времето, но мисля че ние отдавна сме готови да продължим живота си извън училище. Повечето от нас са избрали своя път.

М.Й.: Цялата подготовка на бала, като събитие, е оставена на заден план в момента. А относно дали сме готови да станем членове на обществото, предполагам, че това е едно от нещата, за които никой никога не може да е напълно подготвен. В самостоятелния живот всеки е пуснат, както се казва “в дълбоки води” с много малък период за адаптация и без значение, колко си подготвен трябва много бързо да привикнеш към съвършено нов начин на живот. Колкото и да е неприятно, това е едно от нещата, през които всеки трябва да мине.

Т.К: Направи ли ви пандемията по-бързо отговорни?
Я.Ч.:
Не мисля, че пандемията ни направи такива каквито сме. Но преди все не ми стигаше времето. Сега имах време да се науча да се организирам.

М.Й.: Ако има нещо, на което ни научи пандемията, то това със сигурност е отговорност и умението да приоритизираш всички неща, които трябва да направиш, защото цялото ни образование в момента е просто в екрана и от всеки зависи, до каква степен ще се възползва от него.

Т.К.: Промениха ли се плановете Ви за живота?

Я. Ч.: Аз искам да стана учител и това е моя стара мечта. Не съм променила желанието си, но ще трябва да избера дали да съм детска учителка или да се отдам на любимата ми химия. Засега това е моят най-скорошен план.

М.Й.: Относно промяната в плановете ни, съжалявам само за това, че след 2-годишна подготовка за кандидатстудентската кампания, сега сме в неведение за всичко, относно изпитите ни и приема като цяло, но предполагам, че всичко ще се нареди, както трябва.

Т.К.: Готови ли сте за матурите? Как приемате промените в правилата за тях?

Я.Ч.:За матурата по БЕЛ се готвя отдавна и не се притеснявам. Литературата ми се отдава и съм спокойна, още повече, че правилата са еднакви за всички. За втори зрелостен изпит избрах Държавния изпит по професия – това спестява част от усилията, защото този изпит е задължителен в нашето училище.

М.Й.: Както преди всеки голям изпит, не мисля, че има някой, който се чувства напълно подготвен, но хубавата страна е, че ще имаме повече време и по - малко материал за подготовка.

Т.К.:  Открихте ли положителното в ситуацията на социална изолация и ограничени контакти (винаги трябва да има нещо положително)?

Г.Ч.: О, да – както казах, научих се да си разпределям времето и сега то ми стига и да спортувам.

М.Й.: Нещо, което за мен винаги е било много важно, е това човек да си бъде себедостатъчен, Пандемията (дори и принудително) ни научи да ограничим контактите си. От друга страна, след социалната изолация, всеки (или поне би трябвало) да се замисли за всички онези неща, които иначе приемаме като даденост и да разбере, че съвсем не са такава, а могат да ни бъдат отнети по всяко време.

Т.К.:  Какво не успяхте, а искахте да кажете на някой Ваш учител (или на Вашите учители)?

Я.Ч.: Не успях да им кажа, че за мен те са като семейство и много ги обичам.

М.Й.: Лично аз, нямам нещо конкретно, което бих искал да кажа, но това, че не успяхме да прекараме последните си моменти в училище сред учителите, е нещо, което не исках да пропускам. Понякога има неща, които са по - големи от нас и това, какво искаме или не…

Източник: Parvomai.NET

Facebook коментари

Последни новини