16 °C

Фототерапия - за слънчевите лъчи и благоприятното им влияние

Предметът на светлолечението или по-известен като фототерапия е лечебно-профилактично приложение на инфрачервените, видими и ултравиолетови лъчи. Началото си фототерапията води от слънцелечението – хелиотерапия. Всички древни народи, които са имали култ към символа на живота - слънцето, са познавали голяма част от показанията, за които днес се прилага фототерапията.


Светлолечението придобива широко практически приложение в края на ХIX век, когато с развитието на електротехниката стана възможен и добивът на лъчева енергия.


Най-мощно действие върху бактериите и вирусите имат късовълновите ултравиолетови лъчи в диапазона 254-265 nm. Това е причината именно лъчи с тази дължина на вълната да се прилагат при различни възпалителни процеси както на кожата, така и на лигавиците – например на устната кухина. Но във физиотерапията действието им се използва за редица други проблеми, освен възпалителните.


Така например действието на инфрачервените и видимите лъчи усилват значително основната обмяна в организма. Причината е топлинният ефект.


Под влиянието на ултравиолетовите лъчи се променя алкално-киселинното равновесие – ацидоза, свързана с образуването на кисели продукти при белтъчния разпад.


Лъчите от този спектър повлияват и калциево-фосфорната обмяна и съответно имат отношение към лечението на деца с рахит и възрастни пациенти с остеомалация. Причината е стимулиране синтеза на витамин Д. Най-силно действие имат лъчите с дължина от 280 до 310 nm.


Важно е да се отбележи, че лъчите с дължина под 265 nm имат обратен ефект – разрушават антирахитичния витамин. Поради тази причина при пациенти с костната плътност се налага облъчването с изкуствени източници в суберитемни дози.


Активната форма на витамин Д подобрява усвояването на калций и фосфор с храната, но паралелно с това регулира свързването и отлагането на калциево-фосфорни соли в костите.


Ултравиолетовите лъчи повлияват както периферната, така и централната нервна система. Малките дози имат стимулиращ ефект, а по-големите – потискащ.


Суберитемните дози стимулират пероферни нервни окончания и усилват регенерацията на нерви при травматични или възпалителни увреди, включително и при кожни трансплантации след изгаряния или премахване на карциноми.


Еритемните дози потискат възбудимостта на сетивните нерви и се използват в лечебната практика за постигане на обезболяващ ефект.


Топлинните лъчи оказват тонизиращ ефект върху симпатико-адреналната система, която има важно значение за приспособителните реакции. В най-голяма степен лъчите от ултравиолетовия спектър стимулират редица ендокринни жлези и в частност щитовидната жлеза. Това е и причината при хиперфункция на жлезата да са противопоказани светлиннолечебните процедури.


По-ранно настъпващия пубертет сред населението в южните райони, както и увеличената функционална активност на половите жлези през пролетта и лятото се обяснява именно с по-голямото количество на ултравиолетови лъчи, които достигат до земната повърхност от слънцето. Физичното обяснение е синтез на сулфхидрилни групи, водейки до преобразуване на естрона в естрадиол – който е 8 пъти по-активен от предшественика си.


След слънчеви бани или ултравиолетово облъчване от изкуствен източник се увеличава броят на еритроцитите и хемоглобина в периферната кръв. Тези свойства имат значение при пациенти с анемични състояния за профилактика.


Ултравиолетовото облъчване повлиява благоприятно и върху защитните и имунобиологични реакции на организма и по-конкретно се подобрява фагоцитната активност на левкоцитите.

Източник: http://puls.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини