14 °C

Животът на Земята може да е започнал поради епичен сблъсък с друга планета

    Съставките, които създадоха условията за живот на Земята, може да не са местни за нашата родна планета. Според една нова хипотеза, важните за живота елементи са пренесени от планета с размерите на Марс, която се сблъскала с Земята преди 4,5 милиарда години, разказва ScieceAlert.

    Тази хипотетична планета се нарича Тея и също така се смята, че тя е причината за откъсването на парче от Земята и изпращането му в космоса, за да стане нашата Луна.

    Сега изследователи от Университета Райс твърдят, че тя е донесла със себе си летливи* елементи като въглерод, азот, водород и сяра, които дават възможност да се появи животът на Земята.

    Изследването на екипа с водещ автор геологът Раждип Дасгупта (Rajdeep Dasgupta) е публикувано в списание Science Advances.

    Под летливи вещества в планетарните науки се разбира група химични елементи и съединения с ниски точки на кипене, които са свързани с кората или атмосферата на планета или естествен спътника. Примери за летливи вещества са азотът, водата, въглеродният диоксид, амонякът, водородът, метанът и серният диоксид.

    Въз основа на това, което знаем, е малко вероятно Земята да е произвела сама летливите вещества, които да захранят атмосферата, хидросферата и биосферата на нашата планета.

    Всъщност е известно, че вътрешните планети на Слънчевата система са сравнително бедни на летливи химически вещества, необходими за живота, като сяра, азот и въглерод. Това важи и за ядрото на нашата Земя, но мантията и кората, хидросферата и атмосферата съдържат достатъчно такива вещества. Прехвърлянето на вещества между ядрото и външните слоеве е трудно, но самите те постоянно се размесват. Това се свързва с древния сблъсък, който насища външните слоеве с летливи елементи, но не влияе върху състава на вече разположеното дълбоко ядро ​​на Земята.

    Дълго време се смяташе, че летливите вещества на Земята може би са пренесени от метеоритите, наречени въглеродни хондрити. Тези древни метеорити, бомбардирали нашата планета, са много по-богати на летливи вещества от ранната Земя и другите скалисти вътрешни планети на Слънчевата система, което добре подкрепя тази хипотеза.

    Но техният химичен състав се различен - във външните слоеве на Земята въглеродът доминира над азота в съотношение 40: 1, а във въглеродните хондрити - само 20:1.

    Затова изследователският екип решава да разбере дали летливите вещества може да са доставени по друг начин, например от Тея.

    В поредица от практически експерименти учените, с помощта на капсули, напълнени със силикатни и сплавни смеси, екипът пресъздава условията на високата температура и налягане при формирането на богатото на сяра ядрото на Тея. 

    Експериментите показват, че увеличаването на съдържанието на сяра до 25% практически няма ефект върху съдържанието на азот, но въглеродът в такива сплави се разтваря много по-зле. В случая на реално ядро, въглеродът трябва да бъде „избутан” от него по-активно от азота, като насища външните слоеве и създава необходимото съотношение на въглерода към азота.

    Въоръжен с тази информация, екипът след това провежда компютърни симулации на около един милиард различни сценарии, за да определи как Земята е плучила своите летливи вещества.

    „Открихме, че всички доказателства - изотопни подписи, съотношение въглерод-азот и общи количества въглерод, азот и сяра във външните слоеве на Земята - показва, че е имало "лунен" сблъсък с богата на летливи вещества, с размерите на  Марс планета с наситено на сяра ядро”, заяви съавторът геологът Даманвир Грюал (Damanveer Grewal).

    Това не означава, че въглеродните хондрити не са допринесли за състава по някакъв начин, но показва, че Тея е имала може би най-голям принос - откритие, което предполага, че една планета може да има по-голям шанс за развитие на живот, ако претърпи силен сблъсък.

    Източник: offnews.bg

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини