Пчеларят Динко Петков ни представи направения от него сушилник за пчелен прашец.

Десетки са пчеларите от Първомайско, но  малката му пчелна ферма се отличава с реда, който цари в нея. Всеки кошер е добре изолиран, има подвижно дъно, на покрива му има записки, които помагат на пчеларя да спазва срокове, да знае откъде какво е взел и какво да очаква.

От малко повече от 10 години той се върнал към едно от детските си занимания – пчеларството. „Пчеларството е като много други неща – ако не го правиш както трябва, по-добре не се захващай с него“, казва той. Откакто е пенсионер има много време, което посвещава на пчелина. Купува си литература, интересува се и измисля какви ли не приспособления. Едно от „откритията“ му е да превърне обикновен сешоар в сушилня за пчелен прашец.

Пчелният прашец е продукт, който колкото е полезен, толкова е и капризен и трябва да се съхранява особено внимателно. Влажността му трябва да е между 5 и 12%, но не може да се суши и на висока температура.

Такива уреди се продават на пазара, но са за големи производители и струват много скъпо. Затова чичо Динко се сетил, че може да използва познатия на всички сешоар за коса,  който освен, че загрява, работи и като вятър, т.е. - издухва влагата. В специален шкаф слага пчелния продукт, а в направен за целта отвор се поставя сешоара. Температурата на въздуха в шкафа се отчита с термометър, а данните се изписват и  на електронен дисплей. Сушилнята си има и термореле – когато температурата достигне до 39°С, сешоарът се изключва, когато падне до 36°С, пак се включва.

Църквата почита 10 февруари като ден на св. Харалампий- закрилник на пчеларите. "Много го празнувахме този ден", споделя пчеларят с малко тъга, защото годинките, времето и грипа не му позволяват днес да излезе и да спази традицията – да отиде и занесе буркан с мед в църквата, да се събере с колеги. За пръв път, той ще пропусне и срещата с младите пчелари на Златка Гарова. Между тях е и една от внучките му, която е тръгнала по стъпките на дядо си.  

Теодора Кирякова