8 °C

Доника: Трите месеца в Португалия са шанс, който по друг начин не бих получила

От Монталегре се завърнаха двете гимназистки, които по проект учиха там 3 месеца. За Доника Ставрева и Мария Паунова това е шанс, който по никакъв друг начин не биха получили. И двете се връщат с много впечатления, с нови приятели и семейства, оставили част от себе си в Португалия.

За училището, семейството и хората в Португалия ни разказа Доника.

T.K.: Какво научихте докато бяхте в Моталегре?

Научихме най- напред, че това няма къде другаде да ни се случи. Научихме португалски – неизбежно е, ако искаш да си част от разговора. В началото  беше трудно, но през последния месец бях доста уверена. Научих, че всичко е много различно. Научих се какво е да имаш второ семейство с много по- големи братя и най-вече по-голяма сестра.

T.K.: Добре – да започнем от различното в училище…

Там тръгват на училище на 6-годишна възраст и след 8 клас трябва да вземат решение дали искат да учат предмети от природния цикъл – химия, физика, биология или от хуманитарния – история , география. Това става определящо и за бъдещето – с  какво ще продължат да се занимават.

T.K.: А ако все пак някой реши, че е сгрешил?

Винаги можеш да се върнеш назад и да започнеш отначало. Другата съществена разлика е, че часовете започват в 9часа и завършват в 17часа. Учи се в двойни часове по 90 минути с 20 минути междучасие. Преди голямата обедна почивка, която е час и половина, може да има и единичен час.Обикновено има два двойни часа преди обяд и още толкова следобед.

T.K.: Какво учихте вие?

Ние бяхме там през техния втори срок, който завърши малко преди да се върнем в България. Учихме португалски, английски, математика и физическо възпитание. В часовете по английски се говори само на английски. Това не е заради нас, там така се учи чужд език. По математика учихме познати неща. В началото трудно разбирах за какво става дума, но все пак се досещах какви са задачите. Понякога, в началото, като не разбирах за какво става дума, се сещах за моя клас,за моята учителка и ми ставаше тъжно, дори очите ми се пълнеха със сълзи.

T.K.: А по физическо различно ли е?

Много по- различно. Всички се отнасят сериозно към този предмет. Часовете са двойни, по 90 минути. Започва се с много сериозно загрявка. Бягане, лицеви опори, преси и това продължава около 15мнути. През втория срок там учеха футбол. Момчета и момичета около 40-45 минути упражняваме някакъв елемент от футбола – подаване, спиране, дрибъл… В останалите минути до края на часа се играе.

T.K.: Това предполага, че след часа има къде да си вземеш душ?

Точно така. Всеки си има екип специално за часа, после има къде да се измиеш, да се преоблечеш и не ги е страх, че ще бъдат с мокра коса.

T.K.: А дисциплината различна ли е от тази в българското училище.

Трябва да ви призная, че разликата е огромна. Никой не си позволява да се обажда в час, да пречи на другите или да се държи невъздържано. Единствено в края на някой час, може да се усети проява на нетърпение и някой да попита – няма ли да свършваме вече. В час всички работят. Има по- слаби и по-силни ученици. Някои могат повече от другите, но всички полагат усилия и работят според  способностите си. 

T.K.: А как се оценява труда им.

Оценките са от 0 до 20. Ако приемем, че 10 е средна оценка – тя е гранична. При успех под 10 оставаш и повтаряш.Там не е срамно да повториш клас. Правят го тези, които чувстват необходимост да научат повече. Разбират, че могат да попълнят пропуските си и за това предпочитат да се върнат в същия клас.

T.K.: А в междучасията как прекарвахте свободното си време?

Там, в училището има една огромна зала. Когато има празник, има сцена, която се отваря, в другите дни сцената е затворена и може да се ползва за учебна стая. В междучасията в тази зала влизат всички. Там се събират всички ученици. Ако е хубаво времето излизаме на разходка в двора. Той също е огромен, има пейки и можеш да седнеш ако искаш.

T.K.: Не тичат за закуски?

Не, повечето идват добре  закусили (в 9 часа- това е нормално).  Има павилион, но  рядко някой е толкова огладнял. Впечатляващо е, че в училище никой не носи пари. Всеки има карта със собствен код. Всичко се плаща с нея. Ако искаш има откъде да си вземеш тетрадка, химикал, книжка, кексче кафе или чай.

T.K.: А в какво семейство беше настанена?

Семейство на учителка по английски и адвокат. Най-големият брат е на 34 години, през лятото съм поканена на сватбата му. По- малкият е 29 годишен и сестра на 24. Тя все още живее с родителите си. Всички са изключително интелигентни. Много добронамерени и любвеобилни. Много е важно семейството, в което попадаш.Аз имах голям късмет. Изживяването беше страхотно и за това последните дни бяха много тежки – когато  започнахме да усещаме, че предстои раздяла.

T.K.: Какво правихте заедно?                                                                                                                                                             

Ходихме на много екскурзии. Те държаха да ми покажат колкото може повече от Португалия -Лисабон, Порто и Леон - Испания. Там живее големият им син. Бяхме на концерти.Единият беше изнесен от новите ми брат и сестра и показваше развитието на музиката в Испания, Бразилия и Португалия.

Приготвяхме заедно и храна. Отначало португалската кухня ми изглеждаше странна.Сега вече свикнах. Имат невероятни сладкиши.

T.K.: С какво ще запомниш Португалия и хората там?

Това са много сърдечни и добронамерени хора. Отначало до край всички бяха изключително мили с нас. Посрещнаха ни топло и не ни оставиха за миг да се чувстваме като външни хора. Там всеки път се поздравяват с прегръдка и целувка. Тук си подаваме ръка. Малко е странно.

Интервю на Теодора Киряков

Източник: Parvomai.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Хороскоп за 15.04.2021

Случаен виц

Последни новини