Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители, които починали рано и  му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра.

 Според житието му в храма Антоний чува думите на думите на Спасителя "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

В отшелничество и въздържание младежът Антоний заживява в пустинята.Прекарва дълги години в борба с демоните си и изкушенията. Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога. Негова е мисълта:

- Който кове парче желязо, обмисля отначало какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така и ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се струдим напразно.

Счита се, че Св. Антоний е доживял 105-годишна възраст и по негова повеля е погребан на тайно място.

В народните вярвания Св. Антоний е брат на св. Атанас. Двамата са били ковачи и се считат за техни закрилници.

Според някой източници българското име Антон произлиза от названието на тракийското племе Андони, за това на днешния ден празнуват и хората с имената Андон, Дончо, Донка и разбира се, всички АНтоний, Антония, Антон, Антоанета и производните им.