Инфрачервените инструменти на телескопа разкриват прахови структури и йонизиран газ около звездата, превърнала се в бяло джудже

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ засне мъглявината Лъв с безпрецедентни детайли. Наблюдението разкрива структури, които остават скрити при по-старите изображения на обекта.

Мъглявината Лъв е известна и като мъглявината Ескимо или NGC 2392. Тя представлява планетарна мъглявина и се намира на разстояние между 4200 и 6500 светлинни години от Земята.

Обектът вече е бил наблюдаван от космическия телескоп „Хъбъл“ през 2000 г. Новото изображение е направено с помощта на два от инфрачервените инструменти на „Джеймс Уеб“ - NIRCam и MIRI.

Инфрачервените наблюдения позволяват на астрономите да видят останките от звездата в центъра на мъглявината. На изображението се различават и компактни струпвания от прах, както и обширна структура от йонизиран газ.

В различни части на мъглявината се виждат и нишки от прах. Те са оцелели въпреки силното излъчване на звездата.

NGC 2392 се е образувала в края на живота на звезда, която е била богата на кислород. В последния етап от еволюцията си тя е изхвърлила значително количество материя под формата на прах и газ.

Впоследствие ядрото на звездата се е превърнало в бяло джудже. Високата температура на остатъка е йонизирала околния газ и е създала характерната структура на мъглявината.

Планетарните мъглявини обаче крият много неизвестни. Една от основните загадки е защо някои от тях придобиват сложни и симетрични форми, докато други изглеждат значително по-различно.

Мъглявината Лъв няма да съществува в сегашния си вид завинаги. Според астрономите структурата ѝ ще се разсее приблизително след 10 000 години.

Новите изображения от „Джеймс Уеб“ дават възможност на учените да изучават по-подробно процесите, които протичат в подобни обекти. За да бъдат разрешени останалите загадки около формирането и структурата на планетарните мъглявини, ще са необходими допълнителни наблюдения с нови инструменти през следващите години.