Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски отново атакува преговорната рамка на страната му за членство в ЕС. Той отново заяви, че неговото правителство няма да осъществи конституционните промени, които са условие за стартиране на преговорите за членство в блока.

Преди броени седмици министър-председателят направи друго антиевропейско изказване и каза, че може да чака десетилетия преди да осъществи промените. Така той демонстрира намерението на Скопие да блокира европейското бъдеще на собствените си граждани за дълъг период.

Мицкоски заяви, че не може да каже след колко време Скопие ще извърши конституционните промени. „Толкова време, колкото е необходимо, за да се намери решение, което ще бъде устойчиво и което ще ни отведе до крайната цел. А междувременно ще изпълним програмата за реформи, ще създадем по-добро общество, по-добри условия на живот. Трябва да се разглеждат нещата от гледна точка на принципи. Няма игра с принципи. Вие казахте какво се е договорило македонското правителство с Брюксел, но аз няма да навлизам в това кое правителство се е договорило и няма да навлизам в това каква е била нашата позиция тогава и как е било всичко договорено. И ние сме наясно какво се е споразумяло предишното правителство, но и в България едно предишно правителство се е споразумяло за нещо, наречено зачитане на правата на човека. Сега ние сме задължени от принципа „ние сме вътре, вие сте отвън и искате да влезете, да приемем това, което е договорено“. От друга страна, това, което едно българско правителство е приело, е ясно, че имаме дузина решения от Страсбург, от Съда по правата на човека за македонската общност в България, да зачитаме нейните човешки права, да разрешаваме регистрацията на клубове и организации и т.н., което не трябва да се зачита, а ние трябва да го зачитаме. Това е тормоз и е безпринципна политика на двойни стандарти.“

Мицкоски подчерта, че целта на неговото правителство е да бъде част от ЕС, а не да постигне някакво временно решение, което би се получило като всички предишни отстъпки, които обещаваха, че Скопие ще бъде част от ЕС, но остава там, където е било преди промяната на конституционното име. „Когато знаем и когато имаме решение на масата, което ще ни отведе до членство в ЕС, тогава сме готови да говорим. Не сме готови да говорим за мигновени временни решения, които да стартират този процес, защото го заслужавахме преди 25 години. Свидетел съм, когато казаха просто да сменим името и веднага след това ставаме част от НАТО. Започваш преговорите и понеже си най-добрият в клуба, след 4-5 години ставаш член на ЕС. Тези 4-5 години минаха преди 3 години, а ние все още сме на същото място, където бяхме преди да сменим конституционното име, и няма да кажа, че сменихме и знамето, сменихме банкнотите, конституцията няколко пъти. И винаги беше една и съща реторика, прозорецът е отворен, сега е инерцията, просто направете това и е готово. Както виждате, опитът ни учи по трудния начин.“

През 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест, не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.

При последното си посещение в Скопие, председателят на Европейския съвет Антонио Коща многократно заяви, в присъствието на Мицкоски, че Северна Македония е длъжна да изпълни вече поетия ангажимент за конституционни промени.