Последните външнополитически изяви на българското правителство изглеждат противоречиви, необясними и дори унизителни - не само за пред международната, но и за пред родната публика. Веселин Стойнев обяснява:

Има ли пилот в правителствения самолет, управляван от Румен Радев - или полетът е на автопилот? Последните външнополитически изяви на българското правителство изглеждат противоречиви, необясними и дори унизителни - не само за пред международната, но и за пред родната публика.

Оттеглянето на България от Коалицията на желаещите и повторното разполагане на американски самолети цистерни доведоха до сериозен трус управлението на Румен Радев.

Самоуличаващ обяснителен режим

Управляващите влязоха в обяснителен режим, а обяснителният режим винаги се възприема като улика за вина или грешка. Нямало подпис на външната министърка Петрова под декларацията в Киев. Но след като такъв документ не се подписва, какво прави тя изобщо в Киев, защо Радев не отиде сам, редом с другите премиери, след като лично бе поканен в Париж от президента Зеленски? И защо като сръбския президент Вучич не каза открито „не“ на декларацията? Отказваме ли се и от формата Украйна-Югоизточна Европа (а пък Северна Македония например е там), след като декларацята предвижда задълбочаване на сътрудничеството в Коалицията на желаещите? Ще има ли и формален акт на неговото „не“ за излизане от Коалицията на желаещите или това пак е само устно заявление, без подпис? И защо, за бога, пак Северна Македония е там, да не говорим за Япония и Австралия?

Което не ни задължава, може да си остане на хартия

Всъщност, Радев обича този „правен прагматизъм“ - нещо, което не ни задължава, го оставяме да си стои на хартия. Точно такова бе обяснението му на 3 юли в парламента защо няма да отмени подписания от служебния премиер Гюров договор с Украйна - защото от него нямало правни последици, в документа се казва да помагаме според възможностите си, но ние вече сме нямали възможности. А че в него се казва, че те пък могат да ни помагат да правим дронове - няма значение. Защо, за бога, тогава американците толкова копнеят за украинското ноу-хау за дронове?

Пропада и обяснението какво стои зад „не“-то за Коалицията на желаещите, покрито от неизменната Радева мантра „ние сме за мир“. Не стана ясно какво точно печели България от спасения от нея от санкционния списък руски патриарх Кирил. Но става все по-ясно какво пропуска страната ни от участие в новите неформални инициативи, които отварят възможности за укрепване на общата европейска отбрана и инвестиции в собствената ни отбрана, а също и за икономически изгоди от следвоенното възстановяване на Украйна.

Самолетите пак ще са тук, а визите за САЩ остават

Само два месеца по-късно изглежда фалирал и другият „прагматичен ход“ на Радев - да поиска отпадане на визите за САЩ срещу удължаване на престоя на американските самолети цистерни на софийското летище. Сега му остава отново формалното оправдание - че те вече ще са на военната база „Безмер“, която е отредена за съвместно ползване, но решение ще вземе парламентът, а не както при предходните (редовно и служебно) правителства - военният министър. Срещу което стои равностойният формален отговор, че тогава искането е било оформено за учения на НАТО, което се разрешава от министъра, а сега САЩ директно си казват, че са за операциите им в Близкия изток, за което трябва да се произнесе Народното събрание (нищо, че и в предишния случай целта си е все Техеран, но САЩ така и не си намериха бойни съюзници в НАТО за удари по Иран).

Сега Радев съвсем законно ще се скрие зад широко парламентарно мнозинство, което да разреши до осем американски самолета и 250 военнослужещи да пребивават в „Безмер“ от 24 юли до 1 октомври. ГЕРБ и ДПС вече декларираха, че ще дадат своите гласове, а това е възможно да направят и ДБ и ПП. Но пред управляващите остава тежкият въпрос как ще бъде гарантирана сигурността на страната, която вече съвсем открито става цел на Иран, след като САЩ казват за какво им е нашата база. Дали Радев ще поиска от Гърция, както настояват от ДБ, пак да разположи ПВО комплекс „Пейтриът“ до границата, за да пази „Безмер“ и територията на страната?

„Не“ и за Коалицията за противоракетна отбрана?

Което още по-силно поставя въпроса дали Радев ще каже „не“ и на най-новия европейски формат - Коалицията за противоракетна отбрана, в която към момента влизат десет държави, но е отворена за още желаещи. Целта ѝ е да бъде създадена интегрирана система за защита на Европа от балистични ракети. Водещ проект тук е украинската система „Фрея“, като основа за по-евтин и масов европейско-украински аналог на американската „Пейтриът“. По най-парадоксален начин може да се окаже, че преди заплахата от Русия България е по-застрашена от Иран заради базата, която предоставя на САЩ. Дали пък Радев ще каже „не“ и на САЩ, като накара парламентарната си група да отхвърли искането за самолетите цистерни в „Безмер“? Американската дерогация за рафинерията на „Лукойл“ в Бургас обаче изтича на 29 октомври - дали пък тогава американците няма да ни предизвикат петролен Ормуз на брега на Черно море? А и Радев не може по такъв важен въпрос да се скрие зад групата си - ще трябва предварително да излезе с позиция (ако изобщо допуснем, че тя може да е „не“), защото иначе ще се саморазжалва като лидер.

На 14 юли в Париж на въпрос за Коалицията за противоракетна отбрана българският премиер отговори бланкетно, че всички решения за колективната сигурност, в които участваме, се вземат в съюзите, в които участваме - ЕС и НАТО. Но ЕС и НАТО се променят съществено и то в ускорени темпове, а тази трансформация минава сега през новите формати като Коалицията на желаещите и Коалицията за противоракетна отбрана. Ако България пасува, няма да е пълноценен участник, а само формален член на старите структури, в чието ново съдържание пропуска да участва. А с това пропуска и много възможности за укрепване на собствената си сигурност и за икономическото си развитие.

Когато Европа вече е изоставена от САЩ, Радев говори на 20 юли пред посланиците ни зад граница, че „българската дипломация е призвана да намира решения, да формулира позиции, да ги отстоява в различни формати и в съюзите, в които членуваме“. Все същият трафарет за мир, тъкмо когато Европа се готви да си осигури мир чрез реални действия за защита, а не с фразите на един лидер, който проповядва „национален интерес“, без дори да прави опит да го формулира.

Накъде лети държавният самолет

Непохватният гордо-срамежлив отказ (най-после България да кажела „не“) да се включим в новите европейски отбранителни инициативи подрива доверието на русофилските избиратели в Румен Радев. Те чуват от него това, което им е обещал, но остават с усещането за безпомощност, защото като казваш „не“, трябва да може да предложиш и „да“. Иначе се оказваш в ролята на старшина, подал командата „На място, бегом марш!".

В същото време премиерът става открита мишена за удари по фланговете - от демократичната опозиция, че е фалшиво прозападен, и от пропутинската, че е фалшиво проруски.

В тази управленска външнополитическа несигурност мнозина остават с впечатлението, че държавният самолет лети на автопилот в посока към отдалечаване от Европа. Пита се само къде е диспечерската кула.