С всеки изминал ден наближават поредните избори за държавен глава на републиката ни. В публичното пространство вече се обсъждат имена на конкретни потенциални претенденти, които се очаква да се включат в надпреварата за заемане на този висш пост в държавното управление.
Правят се предвиждания за шансовете за победа на отделни кандидати, съобразно възможната им електорална подкрепа сред едни или други социални слоеве. Понякога се очертава най-общо профила на бъдещите участници в надпреварата: евроатлантически, евразийски, националистичен и пр. Ала в тези дебати липсват ясно формулирани виждания за това на какъв стандарт следва да отговорят участниците в бъдещото съревнование. Отсъстват прения относно мярата, според която следва да се оценяват качествата на стремящите се да станат следващ наш президент.
Другояче казано, в подобен род дискусии „каруцата се поставя пред коня“. Като редови гражданин ще представя накратко моите виждания за достойнствата, които очаквам да притежава бъдещия държавен глава. Съобразно с тях имам намерение да дам вота си за някой от участниците в състезанието.
Отправна точка на моето размишление по темата е констатацията за наличие на съществено разминаване в схващанията на различните обществени групи у нас за посоката на развитие на страната. Оттук и разнобоят им относно най-добрия начин, по който би следвало тя да се управлява занапред. Следователно в тази ситуация е твърде важно да се работи за постигане на базово съгласие между българските граждани по стратегическото движение на държавата. За постигането на такова съгласие особено значим принос може да даде бъдещия ни президент, независимо от относително тесния кръг на неговите правомощия. Още повече, че конституционната му роля е да „олицетворява единството на нацията“, а за да го прави успешно от него се очаква да полага усилия за постигането на такова единство.
Визираното обединение на нацията следва да е изградено върху обявените в преамбюла на основния закон общочовешки ценности: „свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“, на върховния принцип за спазване „правата на личността, нейното достойнство и сигурност“, така че България да бъде пълноценна „демократична, правова и социална държава“. Върху така обявения ценностен фундамент могат да се определят най-общите цели на държавното управление, които следва да поставя и обосновава президента на републиката както в своите обръщения към нацията, така и в своите послания при постоянните си срещи с населението – съхраняване на живота и здравето на гражданите, осигуряване на достъпно и качествено образование, гарантиране на личната сигурност и собствеността, създаване на възможности за проява на стопанска и социална инициатива. Тези цели стъпват върху най-простото общочовешко желание – да се живее добре. Намирането на съгласие между гражданите относно пътищата за постигане на така формулираната генерална цел може да стане както чрез търпеливо питане, слушане и приемане на смислените им предложения, така и чрез тяхното убеждаване в правотата на защитаваните от президента позиции за решаване на социалните проблеми. Иначе казано, президентът трябва да е в състояние да „купува ум и разум“ от тези сънародници, които са доказали, че го имат чрез постигнатите успехи в своите начинания. И най-вече да търси обединение около разбирането за основния и възпроизвеждащ се проблем на българското общество: ниското качество в работата и живота, както и слабата ефективност на усилията на членовете му. От неговата перспектива следва да се определят видът, значимостта и последователността, в която да бъдат решавани текущите проблеми на гражданите.
Очаквам държавния глава да играе няколко социални роли: на медиатор между групите в обществото и техните политически представители, когато интересите и вижданията им се разминават; на сътрудник, но и на коректив на другите видове власти, когато смята, че техните представители предприемат вредни за гражданите действия; на инициатор за направа на свои или поддръжник на смислени начинания на други български граждани. Той трябва да се съобразява с разделението на властите у нас, т.е. с факта, че България е „република с парламентарно управление“ (чл. 1, ал. 1), с обстоятелството, че „Министерския съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната“ (чл. 105, ал. 1), както и с принципа, че „съдебната власт е независима“ (чл. 117, ал. 2 от Конституцията).
За да е успешна дейността на държавния глава смятам за необходимо той да притежава визионерско мислене в широк пространствен мащаб и времеви хоризонт. Важно е да може ясно да обособява близките от далечните задачи за консолидиране на нацията около споделена визия за нейното бъдещо развитие. Такава общонационална програма би се осъществила ако засяга главните параметри в живота на хората. При нейното създаване солиден ориентир може да бъде индекса на човешкото развитие на „Програмата на ООН за развитие“ с неговите критерии и показатели. Със своя авторитет на пряко избран от гражданите, президентът може съществено да подпомага изработването, популяризирането и прилагането на подобен национален проект.
Спечелването на доверие и изграждането на трайна подкрепа от нацията за президента ни предполага избор на помъдряла личност, поучил се от своя и чуждия опит политик. Човек, който е дееспособен във физическо и психическо отношение, за предпочитане в зряла, но не и пенсионна възраст. Той следва да притежава набор от важни качества: силна воля, търпение, следване на ясни и последователно защитавани позиции. Негови стабилни ориентири очаквам да бъдат здравия разум и почтеността.
Точно така. Световното е тук! И сме готови да изживеем емоцията от всеки един момент заедно!Betano
За да изпълнява успешно и другата, записана в Конституцията задача – „да представлява Република България в международните отношения“ – тази личност, като държавен глава на страна член на Европейският съюз, би трябвало убедено да се ръководи от основния принцип, според който е изградена тази организация – единство в многообразието. Той следва искрено да приеме виждането, че единството не е еднаквост, а съгласие за главното: споделени ценности, принципи и цели. Лоялността, добронамереността и готовността за сътрудничество с партньорите от посоченото доброволно обединение, както и на другите „клубове“, на които държавата ни е член, е нужно да се проявяват и в готовност понякога да се правят компромиси с егоистичните интереси на собствената страна в името на постигането на консенсус и осигуряване на единодействие при постигане на ползи за всички държави-членки.
Посочените дотук качества на предпочитания от мен кандидат за заемане длъжността президент ми изглеждат нужна предпоставка за успешно изпълнение от дадена личност на описаните в Конституцията ни важни правомощия (чл. 98) на държавния глава: да „сключва международни договори“; да „назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства“, както и „други държавни служители, определени със закон“; да „награждава с ордени и медали“; да „дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него“; да „предоставя убежище“; да „упражнява право на помилване“; да „опрощава несъбираеми държавни вземания“; да „наименува обекти с национално значение и населени места“ и пр.
За да бъде успешен „върховен главнокомандващ на въоръжените сили“ с описаните в чл. 100 на основния ни закон права, важно ми изглежда кандидата за президент да е служил в редовете на армията. Да има представа как тя е устроена и функционира, за да действа адекватно при нейното ръководство. Смятам за предимство на претендента за поемане поста на президент наличието на натрупан опит като парламентарист, т.е. участник в създаването на законодателство, доколкото на държавния глава Конституцията предоставя правото мотивирано да връща закони на „Народното събрание за ново обсъждане“ (чл. 101, ал. 1).
В заключение следва да добавя още две особено важни качества, които очаквам да притежава следващия ни президент: да бъде искрен патриот, т.е. да служи на родината си, а не на чужда държава и да има безусловен респект към разпоредбите на основния закон, действащ в страната. Те са задължителни, тъй като според неговия чл. 103, ал. 1 личността, която изпълнява длъжността на държавен глава, носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, ако извърши „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“.
