Решението на Народното събрание да увеличи стойността на проекта за придобиване на бойните машини „Страйкър“ постави отново въпроса не само за цената на най-мащабната модернизация на сухопътните войски от десетилетия, но и за това какво реално получава България срещу над 1,4 млрд. долара.

Със 156 гласа „за“ парламентът одобри промяната в инвестиционния проект, след като американската страна поиска актуализация на цената заради инфлацията и поскъпването на определени суровини. Така първоначално договорената стойност от 1,376 млрд. долара нарасна до над 1,414 млрд. долара с включените прогнозни непредвидени разходи.

Увеличението изглежда ограничено на фона на общия размер на сделката – около 37 млн. долара, или под 3% от стойността на проекта. Зад тези числа обаче стои по-големият въпрос: дали България прави необходимата крачка към модерна армия, или плаща висока цена за техника, която вече е била използвана десетилетия наред.

Проектът „Страйкър“ е част от дългогодишния опит на България да премине от армия, базирана основно на съветска техника, към въоръжени сили по стандартите на НАТО. След години на отлагане модернизацията на сухопътните войски започна реално да се движи напред едва през последните години.

„Българската армия е подценявана дълги години, вследствие на което модернизационните процеси започнаха едва през 2018–2019 г.“, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на обсъждането в парламента.

Предвижда се България да придобие бойни бронирани машини от фамилията „Страйкър“, произведени от американската компания General Dynamics Land Systems. Платформата е на въоръжение в армията на САЩ и редица съюзници, като съществуват различни нейни версии – за транспорт на пехота, командни задачи, медицинска евакуация и други бойни роли.

Поддръжниците на сделката посочват именно това като едно от основните ѝ предимства – България получава доказана в експлоатация система, съвместима със стандартите на НАТО, вместо да инвестира в непроверена технология.

Според депутата Христо Симеонов увеличението на цената е резултат от обективни фактори, а преговорите с американската страна са довели до намаляване на други разходи. По думите му цената на боеприпасите ще бъде намалена с близо 20%, а тази на противотанковите комплекси Javelin – с около 12%. Допълнително около 14 млн. долара ще бъдат спестени чрез отлагането на покупката на безпилотни летателни апарати.

Критиците на проекта обаче поставят друг въпрос – дали избраната платформа отговаря на характера на съвременните конфликти.

Войната в Украйна показа, че бойното поле се променя бързо. Масовото използване на дронове, високоточни оръжия и модерни противотанкови системи поставя нови изисквания към всяка бронирана техника. Именно затова част от военните експерти предупреждават, че не е достатъчно една машина да бъде доказана в минали конфликти – тя трябва да бъде адаптирана към бъдещи заплахи.

Спорът около „Страйкър“ всъщност е част от по-голямата дилема пред българската отбрана – как да се модернизира армията след десетилетия на недофинансиране.

След покупката на самолетите F-16 Block 70, модернизацията на флота и инвестициите в комуникационни системи, България постепенно увеличава разходите си за отбрана. Въпросът е дали тези отделни проекти се превръщат в единна отбранителна способност или остават самостоятелни скъпи придобивки.

При „Страйкър“ цената включва не само самите машини, а цял пакет – производство, интеграция, оборудване, обучение, поддръжка и свързани системи. Именно това прави сравнението само по цена на една машина подвеждащо. Истинският тест ще бъде дали техниката ще бъде ефективно използвана, поддържана и интегрирана в структурата на Българската армия.

Остава и въпросът за индустриалния ефект за страната. Големите отбранителни сделки обикновено се оценяват не само по бойните способности, които носят, но и по това дали създават възможности за местно производство, ремонт и технологичен трансфер.

В крайна сметка спорът за „Страйкър“ не е само за милиарди долари. Това е спор за посоката на българската отбрана – дали страната наваксва критично изоставане, или прави скъпи покупки без достатъчно дългосрочна стратегия.

Защото една армия не се модернизира само с нова техника. Тя се модернизира, когато тази техника е част от ясна концепция – кой ще я използва, срещу какви заплахи и с каква цел.