Нова онлайн платформа събира на едно място данните за разходите, обществените поръчки и финансовите показатели на 180 държавни и общински болници в България. Проектът „Диагноза България“, създаден от Мартин Атанасов – автор на платформата „Черна писта“, анализира официална информация от Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и други публични източници. Само за 2025 г. платформата открива аномалии на обща стойност 605 980 966 лв., които според автора заслужават проверка.
Проектът е разработен от Мартин Атанасов – създател на платформата „Черна писта“, която картографира пътните произшествия в България. Този път вниманието му е насочено към здравеопазването. В продължение на близо година той обработва над 3 милиона реда официални данни от Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, регистъра на обществените поръчки и информация, получена по Закона за достъп до обществена информация.
Резултатът е свободно достъпна онлайн платформа, която обединява финансовите показатели на 180 държавни и общински болници. Вместо отделни отчети, публикувани на различни места, тя позволява данните да бъдат разглеждани и сравнявани в цялост.
По думите на Атанасов целта не е да бъдат отправяни обвинения към конкретни лечебни заведения или техните ръководства. Платформата показва отклонения, които се открояват при сравнение между болници със сходен профил и капацитет. Според него именно подобни разлики заслужават обществено внимание и проверка.
Къде се открояват най-големите разлики
Сред най-фрапиращите примери са разходите за лекарства в някои лечебни заведения.
Според анализа СБАЛО Хасково отчита среден разход от 6065 лв. за лекарства на пациент при средно 604 лв. за сходните болници.
При СБАЛОЗ Варна разходът достига 5130 лв. на пациент при средно 1634 лв., а СБАЛОЗ София – 3591 лв. при средно 604 лв.
Сериозни разлики се открояват и при медицинските изделия. Според платформата Национална кардиологична болница отчита среден разход от 1504 лв. на пациент при средно 123 лв. за сходните лечебни заведения. При УМБАЛ „Св. Екатерина“ сумата достига 1968 лв. на пациент при средно 550 лв.
Анализът откроява и други случаи, които според автора заслужават внимание – значително увеличени обществени поръчки чрез анекси, висок дял на разходите за външни услуги и по-високи доплащания от пациенти в отделни болници.
Какво означават 605 млн. лева
Голямото число само по себе си трудно говори на хората. Затова „Диагноза България“ го поставя в контекст.
Според изчисленията на платформата сумата от 605 980 966 лв. е повече от два пъти по-голяма от всички доплащания, които пациентите са направили от джоба си за болнично лечение през 2025 г. За сравнение, през годината лекуваните в болниците близо 3,7 милиона пациенти са доплатили общо около 240,7 млн. лв.
Авторът прави и друга съпоставка – ако същите средства бъдат насочени изцяло към възнаграждения, средната заплата на лекарите би могла да нарасне с около 70%, а тази на медицинските сестри – с над 50% за една година. Изчисленията са илюстративни и стъпват върху официални данни за възнагражденията и броя на работещите в системата.
Сумата е представена и по друг начин – като възможност за инвестиции в здравната система. Според платформата с нея биха могли да бъдат закупени над 330 нови ЯМР апарата, около 5050 линейки или да бъдат изградени повече от две нови областни болници. Целта на тези сравнения не е да покажат как трябва да бъдат изразходвани средствата, а да илюстрират техния мащаб.
Данните са публични, но досега не бяха събрани на едно място
Една от основните идеи на „Диагноза България“ е, че информацията за разходите в здравеопазването не е тайна. Тя от години съществува в публичното пространство, но е разпиляна между финансови отчети, регистри, обществени поръчки и документи на различни институции. Това прави проследяването и сравнението между болниците изключително трудно както за гражданите, така и за журналистите и контролните органи.
Платформата обединява тези данни и ги представя по начин, който позволява всяка болница да бъде разгледана отделно, както и да бъде сравнена с лечебни заведения от същия тип и със сходен капацитет.
Според автора именно това е най-голямата стойност на проекта – не да поставя присъди, а да прави публичната информация разбираема и проверима.
„Диагноза България“ изрично подчертава, че аномалия не означава автоматично нарушение. Възможно е отклонението да има напълно обективно обяснение, свързано със спецификата на дейността или профила на пациентите. Именно затова платформата определя всяко отклонение като повод за проверка, а не като доказателство за злоупотреба.
В „Черна писта“ Мартин Атанасов картографира близо 177 хил. пътни произшествия в страната. Докато предишната платформа показа къде се случват най-тежките катастрофи, „Диагноза България“ се опитва да отговори на друг обществено значим въпрос – как се харчат милиардите левове публични средства в болничната система и къде данните показват необичайни отклонения.
