Дългосрочният стрес може да доведе до различни здравословни проблеми

Средният сърдечен ритъм варира значително при различните хора. По време на стрес тялото освобождава хормони, които задействат реакцията „бий се или бягай“. В такива моменти пулсът може да се ускори и да надхвърли 100 удара в минута. Дългосрочният стрес от своя страна може да доведе до различни здравословни проблеми. Сърдечната честота, или пулс, е броят удари на сърцето за една минута. В периоди на стрес тя може да се повиши над здравословните граници, което потенциално допринася за определени усложнения. В следващите редове ще обърнем внимание и на ефектите от стреса върху здравето, съветите за справяне с него и кога е необходимо да се консултирате с лекар.

Какъв е нормалният сърдечен ритъм?

Нормалният пулс в състояние на покой, тоест когато човек е отпуснат, е между 60 и 100 удара в минута. В някои случаи сърдечна честота под 60 удара в минута не е проблемна и е често срещана при хора, които спортуват редовно или приемат определени медикаменти, като например бета-блокери. По време на стрес обаче пулсът в покой може да надхвърли 100 удара в минута.

Защо стресът ускорява пулса?

Когато човек е подложен на стрес, тялото му освобождава хормоните адреналин и норадреналин. Тези хормони подават сигнал на организма временно да увеличи сърдечната честота, кръвното налягане и дишането. Физическите промени, настъпващи по време на стрес, са начинът на тялото да се подготви за ситуация, която възприема като заплашителна. Една такава промяна, известна като реакцията „бий се или бягай“, помага на човек да се защити по-ефективно от физическа заплаха или да избяга на безопасно място. В организма протичат редица биологични процеси, които подобряват реакцията при стресово събитие. Сред тях са ускоряването на пулса и увеличаването на притока на кръв към мускулите, за да им се осигури повече кислород и енергия, което подобрява физическата им дейност.

Какво е усещането при ускорен пулс?

Ускореният сърдечен ритъм може да предизвика палпитации, които се усещат като силно туптене, блъскане или трептене в гърдите, сякаш сърцето „препуска“. Ускореният пулс може да причини и други симптоми, включително:

- Умора.

- Замаяност или световъртеж.

- Дискомфорт или болка в гърдите.

- Задух.

- Припадък.

- Гадене.

Стресът може да предизвика разнообразни симптоми, като например:

- Кожни проблеми, като обриви и акне.

- Стомашно неразположение.

- Главоболие.

- Болка.

- Загуба на енергия.

- Трудно заспиване.

- Раздразнителност и гняв.

- Промени в апетита.

- Липса на интерес към обичайни дейности.

- Проблеми с паметта.

Ефекти от стреса върху здравето

Продължителният или хроничен стрес може да се отрази негативно на здравето. Повишените нива на хормоните на стреса, които принуждават тялото да бъде в състояние на повишена готовност за дълги периоди, могат да предизвикат физически реакции, които с времето стават вредни. Хроничният стрес може да причини:

- Неравномерен сърдечен ритъм и аритмия.

- Възпалителни процеси.

- Храносмилателни проблеми.

- Повишено кръвно налягане.

- Намален приток на кръв към сърцето.

Тези физически реакции могат да увеличат риска от инфаркт и инсулт. Стресът също така повишава риска от психични състояния като депресия и тревожност. Той може да допринесе и за вредни поведенчески навици, които от своя страна да доведат до заболявания като диабет, затлъстяване, сърдечни болести и безсъние.

Сред вредните навици, които експертите свързват със стреса, са:

- Преяждане.

- Нездравословно хранене.

- Неспазване на предписаните от лекар медикаменти.

- Тютюнопушене.

- Избягване на физическа активност.

Съвети за управление на стреса и понижаване на пулса

Според експерти, здравословните начини за справяне със стреса включват:

- Отделяне на време за релаксация: Хората могат да отделят време за любими занимания и дейности за облекчаване на стреса като йога или дихателни упражнения.

- Здравословно хранене: Консумацията на нетлъсти протеини, плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, като същевременно се избягват солта, захарта и нездравословните мазнини, може да осигури енергия за справяне със стреса.

- Ограничаване на алкохола: Човек, изпитващ стрес, трябва да се опита да избягва алкохола или да го консумира умерено.

- Избягване на наркотици и злоупотреба с лекарства: В периоди на стрес човек трябва да е наясно, че е по-склонен към вредни навици.

- Общуване с хора: Разговорите с приятели, семейство или групи за подкрепа относно чувствата и притесненията могат да помогнат за справяне със стреса.

Редовното прекъсване на потока от негативни новини, включително в социалните мрежи, е важна стъпка за намаляване на стреса. Освен това качественият сън е от съществено значение, като възрастните се нуждаят от поне 7 часа на нощ. Физическата активност също помага за облекчаване на симптомите на напрежение, дори и в малки количества. Не бива да се пренебрегват и редовните медицински прегледи, тъй като в периоди на стрес хората са склонни да занемаряват както физическото, така и психическото си здраве.

Кога е необходима консултация с лекар?

Препоръчително е да се свържете с лекар, ако ускореният пулс вследствие на стрес е придружен от някой от следните симптоми: Повтарящи се сърцебиения, които се влошават с времето. Наличие на диагностицирано сърдечно заболяване. Сърдечна честота, която не се нормализира до няколко минути след отминаване на стресовата ситуация. Фамилна обремененост със сърдечни проблеми. Припадъци или усещане за прималяване. Задух или болка в гърдите. Ако изпитвате стрес редовно, консултацията с лекар или специалист по психично здраве може да ви помогне да намерите ефективни начини за управлението му и да се справите с евентуални усложнения.