Годишната инфлация в България се очаква да достигне около 4% в края на 2026 г., като паралелно с това икономическият растеж ще започне постепенно да се забавя в следващите години. Това показва базисният сценарий в последния анализ на Българска народна банка, публикуван в „Икономически преглед“, който стъпва върху данни до 19 март 2026 г. Според прогнозата реалният брутен вътрешен продукт на страната, който през 2025 г. е нараснал с 3,2%, ще остане сравнително стабилен в краткосрочен план.

Постепенно обаче той ще се забавя – от около 3,0% през 2026 г. до 2,8% през 2028 г.

Основният двигател на растежа през 2025 г. е било вътрешното потребление, докато нетният износ е оказвал отрицателно влияние върху икономиката, повлиян от еднократни и специфични фактори за страната.

На пазара на труда условията остават напрегнати. През 2025 г. заетостта е нараснала с най-бърз темп от 2008 г. насам, а безработицата е спаднала до 3,5%. В същото време недостигът на работна ръка остава осезаем, което продължава да оказва натиск върху ръста на възнагражденията и общите разходи за труд.

Инфлацията към началото на 2026 г. показва временно забавяне – през февруари тя е 2,1% по хармонизирания индекс на потребителските цени, спрямо 3,5% в края на 2025 г. Това се обяснява основно с т.нар. базов ефект, както и с поевтиняване на горивата в началото на годината. Впоследствие обаче се очаква ново ускорение на цените, тъй като международните ставки на петрола се повишават заради ескалацията на конфликта в Близкия изток, което неминуемо се пренася и върху цените на горивата в страната.

В средносрочен план БНБ прогнозира инфлацията да се ускори до около 4% в края на 2026 г., а средногодишните стойности да останат в диапазона 3–3,7% до 2028 г. В същото време икономическият растеж постепенно ще се охлажда.

Анализът включва и алтернативни сценарии, свързани с повишена глобална несигурност. Те са обвързани основно с рискове от нови шокове при енергийните цени. При по-неблагоприятен развой инфлацията може да бъде с до 0,7 процентни пункта по-висока още през 2026 г., а при по-тежък сценарий разликата да достигне над 3 процентни пункта през 2027 г., предимно заради вторични ефекти и продължително поскъпване на енергийните суровини.

Общата картина, очертана от БНБ, показва икономика с умерен, но постепенно забавящ се растеж, съчетан с по-висока и по-устойчива инфлация, повлияна основно от външни енергийни фактори и напрежение на международните пазари.